Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Сега — тъй вярваха арагонските и кастилските благородници — пак ще настъпи подобно велико време. Вторият кръстоносен поход бе воден в духа на благородната дама Елинор; пак в неин дух ще се води сега светената война тук, на Полуострова, и те, испанските благородници, ще имат възможност да се проявят като достойни наследници на рицарите на крал Артур и на Карл Велики.

Младият крал дон Педро сякаш не стъпваше на земята. С каква милост го беше дарил бог, давайки му възможност да направи своя кралица една внучка на тая славна владетелка. Той ще потегли на война с блаженството на християнския рицар, освободен от злобата и мисълта за отмъщение към дон Алфонсо.

Чарът на прочутата стара кралица завладя и оръженосеца Аласар. В Толедо той беше чувствувал по-някога ехидни погледи зад гърба си, а когато кралят го взе и в Бургос, се бе опасявал, че доня Леонор ще му отмъсти заради неговото опасно родство. Ала тя сякаш бе изтъкана от благосклонност и ласкавост, кралят се държеше с него като с по-млад брат, а в присъствен то на великата дама Елинор у младия Аласар се разсеяха и последните опасения. Благородните дами го намериха достоен да бъде оръженосец на краля дон Алфонсо, той бе приет в християнския свят на рицарството.

Целият град Бургос празнуваше посещението на старата кралица. Хиляди бяха дошли, за да участвуват в тържеството или пък да извлекат изгода от празничното събиране на толкова хора. Гостилничари отваряха временни павилиони, търговци предлагаха скъпи вина и подправки. По откритите сводове и аркади, фенестрите, под които търговците предлагаха своите стоки, сияеха блестящи украшения от фламандските, левантийските, мюсюлманските земи. Търговци на коне и оръжейници сключваха сделки. Имаше банкери и сарафи, които закупуваха или наемаха имотите на рицарите, потеглящи на война. И море от фокусници, продавачи на амулети, блудници, джебчии. Всички тия люде гълчаха, пазаряха се, флиртуваха и любеха, тичаха по църквите и по кръчмите, бяха смирени, дръзки, учтиви, груби, перчеха се с пъстри, празнични дрехи, воняха, правеха деца, пееха химни и пиянски песни, радваха се на живота, проклинаха халифа и султана и възхваляваха славната кралица Елинор.

А при двора на камерерите се падна тежката задача да подслонят и угостят както подобава гостите, които идваха от цяла Кастилия и Арагон, за да присъствуват на сватбата на дон Педро и инфантата и да засвидетелствуват дължимата почит на старата кралица. Много от тия прелати, барони и висши съветници водеха със себе си прислуга, ловци, коняри. Освен това, като на всеки празник, явиха се и рицари, търсещи приключения, бедни, млади благородници, които се надяваха да спечелят на турнирите пари и слава. Не липсваха и трубадури, трувери, контьори; те знаеха, че винаги са добре дошли при доня Леонор и при благородната дама Елинор.

Старата кралица не почива много дълго след трудното пътешествие, още на втория ден тя устрои прием в голямата зала на замъка. Седеше при светлината на много свещи на естрадата, на високо кресло, стройно, както подобава на високопоставена дама. Бе понапълняла малко, понякога дишането й се затрудняваше, принудена бе с усилие да сподавя кашлицата си, а изпод пудрата и червилото, които в течение на часовете постепенно се поорониха, изпъкна едно старческо лице; но нейните необикновено сини, светли очи гледаха хладно и бистро и тя неуморно участвуваше в общия разговор със силни, добре обмислени, приветливи думи.

Старият арагонски граф Рамон Барбастро, взел участие навремето в свещената война на Елинор, говореше с копнеж за ония великолепни години и се оплакваше от тъжната невзрачност на новото време. Войната била изгубила благородството си, подготвяла се в съветите и се водела по-скоро с перо, отколкото с меч. Не храбростта на рицарите, а броят на наемниците решавал изхода на битката.

Елинор възрази, че и по времето, когато тя и благородният дон Рамон били млади, войната не представлявала само бляскава и великолепна игра.

— Като си поразмисля по-добре — рече тя, — всъщност големите битки и пирове, които стопляха сърцата, бяха изключение, а правилото бяха дребните несгоди: преходите през безкрайни, непознати, опасни местности, гдето няма дори път, изранените нозе, прегрятата кръв, ужасната жажда, безсънните нощи с отровните комари и нетърпимите бълхи и въшки. И най-лошото: аседията, страхотната скука, безкрайното пътуване по море, походите в неизвестността, които продължаваха със седмици, мъчителното чакане на военни подкрепления, които трябваше да дойдат утре или в други ден, а не идваха дори и след седмица.