Лион Фойхтвангер - Испанска балада

— Огледах дъщерите ти, скъпа моя — казава сега Елинор. — И двете изглеждат добре, както и по-голямата с грозното име — Урака ли се казваше? — тъй и по-малката. Още не съм решила коя от двете да изберем. През някой от следните дни ще ми ги представиш при тържествена церемония. Ще трябва да поканим за тогава и епископа на Бове като представител на Филип Август и неговия престолонаследник; но това е чиста формалност.

Всички тия думи на майка й вълнуваха живо Леонор, ала дълбоко в сърцето й пламтеше и я изгаряше желанието да чуе какво ще каже тя за Алфонсо и неговата еврейка.

И ето, тя най-сетне каза:

— До мен, в кулата ми в Солсбъри, стигнаха най-различни слухове за това, което е трябвало да изтърпиш с твоя Алфонсо. Всичко беше много неопределено и редица неща си противоречаха, но все пак можах да сглобя горе-долу историята. Знаеш, че на самата мен не ми липсва опит в това отношение.

Тя взе ръката на Леонор между своите длани и сега може би за пръв път думите й изразяваха точно о онова, което чувствуваше.

— На теб мога да го кажа — заговори тя поверително на дъщеря си. — Естествено доволна съм, че моят Хенри намери покой в земята, под хубавия си надгробен надпис:

И със задоволство цитира епитафията:

— Добре си лежи сега той там в своите „две стъпки на седем“ — продължи Елинор. — И все пак не пожелавам му дано му е лека пръстта. Жал ми е за него. Искала съм да го лиша от живот много пъти; — веднъж едва не ми се удаде — щеше да бъде свършено. Прав беше да ме затвори; и аз на негово място щях да по стъпя така. Много го обичах. Той бе единственият мъж, когото съм обичала. С изключение на един. На двама. Той беше най-умният мъж в християнския свят. Имаше достатъчно разум, за да знае, че от време на време трябва да дава воля на страстите си. Че как ли може да се живее иначе? — добави с мъдра търпимост тя. — От друга страна, права е и моята приятелка, абатката Констанца: да се отдадеш на земна любов, е все едно да лижеш мед от бодил.

Неочаквано доня Леонор запита:

— Мамо, какво да правя с еврейката?

Старата кралица вдигна поглед. Усмихнато, почти добродушно, тя я посъветва:

— Почакай, малка моя дъще, докато назрее времето да я махнеш от пътя си. Много трябваше да страдам аз, защото не умеех да чакам. Навярно той и бездруго ще я забрави през време на войната.

Доня Леонор каза:

— Той има от нея дете, син.

Говореше тихо, безпомощно.

Старата кралица разсъждаваше деловито.

— Аз на твоя място не бих сторила нищо на детето. На незаконнородените си деца те държат повече, отколкото на майките им. Дори моят Ричард не държи бог знае колко на своите наложници, но копелетата си обича. Хенри трябва да е имал цял куп незаконни деца. Знам две от тях — един Уйлямс и един Джофри. Тоя Джофри е честолюбив и очите му все към трона гледат. Трябва да държа здраво юздите му, докато Ричард го няма в страната. Но инак е мил човек и много способен. Направих го епископ на Йорк.

Леонор каза:

— Много страдах. Дано да излезеш права и войната да изхвърли еврейката напълно от кръвта му. Беше ми се заклел в душата си, че ще я изостави, а щом напусна Бургос, веднага се върна бързешком пак при нея.

Елинор рече:

— Нито един мой враг не ми е причинил толкова страдания, колкото баща ти Хенри, и при все това той ме обичаше, а и аз него. Баща ти обичаше синовете си, а те го мразеха, защото той бе по-велик от тях, и той ги разглези, и нему те причиниха повече страдания, отколкото той на мен, и положително повече, отколкото твоят Алфонсо на теб. Той непрекъснато им прощаваше, а те му се надсмиваха и отново се бунтуваха срещу него. На времето, когато живеех още с него, той беше наредил да изпишат фрески по три от стените на спалнята ни в Манчестер. Четвъртата беше оставил празна. Сега, като видях отново Манчестер, беше изписана и четвъртата стена. На фреската е изобразен един голям стар орел с четири орлета. Две от тях разкъсват с клюнове неговите криле, третото е забило нокти в гърдите, а четвъртото е кацнало на шията и се опитва да изкълве очите му.

Тя се закашля; пред Леонор не прикриваше кашлицата, която я мъчеше през последните години. Затвори очи, изведнъж се превърна в старица. Със спуснати клепки и със странно равен глас, сякаш четеше молитва, замислено продължи: