Лион Фойхтвангер - Испанска балада

— От Луи имах само дъщери и ми се струваше, че това е нещастие. От Хенри имах синове, но дали беше щастие, не знам. Синовете създават грижи — без значение е дали стават добри или лоши. Никоя майка не би искала те да са благи и мекушави, не бих желала да имам син светец. Но случат ли се герои, тогава удрят наоколо си, както завърнат, а и другите удрят срещу тях и майката ги изгубва. Първите двама ми загинаха, а третото ми птиче, брат ти Ричард, постоянно създава тревоги на сърцето ми. Много мил син е той, но необуздан живот води и няма вече нощ, когато да не будувам от тревоги по него.

Тя се опомни.

— Ела по-близо — рече тя, — съвсем близо!

И с жестока откровеност, съвсем тихо, й заповяда:

— В никакъв случай не бива да предприемаш каквото и да било, преди войната да увлече изцяло Алфонсо. Щом той потегли на бойното поле, стори най-важното. Иди в Толедо, поеми управлението в свои ръце. Мюсюлманите са упорити противници. Алфонсо няма да жъне само победи. Във всяко нещастие се крие и щастие, всяко поражение създава възможности. Тогава генералът хвърля вината върху министъра, епископът — върху генерала, християните — върху евреите.

Всеки смята всички останали за предатели, на мнозина ще се струва, че виновник и предател е евреинът, ескриваното. Ти естествено ще го защищаваш. Ще се преструваш пред Алфонсо и пред целия свят на невинна. Ще се стараеш да удържиш гнева на народа. Но кой е в състояние да стори това? В такива дни е неизбежно насилието да вземе тук-там връх над законността и мнозина загиват — както заподозрените, тъй и близките на заподозрените.

Доня Леонор жадно поглъщаше всяка от тия жестоки думи, произнесени шепнешком.

— Да чакам — каза тя сякаш на себе си, — да чакам…

Не можеше да се разбере роптаеше ли, или пък сама си заповядваше да стори това.

— Да, ще чакаш! — повелително и сурово каза майка й. — Иди в Толедо! — й заповяда още тя. — Верен град е Толедо и там знаят как трябва да се постъпва с враговете. От древни времена владетелите на Толедо са умеели да изчакват нощта, през която да наредят кои глави трябва да паднат. Una Noche Toledana — Толедска нощ — ненапразно казват така дори и у нас. Изчакай и се прикривай добре.

Тя се закашля, тихият, напрегнат шепот я уморяваше. Усмихна се, промени тона, студената ярост на необузданата старица се превърна в куртоазия на благородна дама и от провансалски тя премина на латински.

— Може би — подхвърли леко тя — би трябвало да погледнеш любовната история на твоя Алфонсо и от друга страна. В нея има и нещо добро. Твоят Alfonsus Rex Castiliae е голям рицар, истински Miles Christianus, но струва ми се, че в любовта — не се обиждай, че ти го казвам — не е много пламенен. Всъщност и за тебе самата е щастие, че са го пробудили още в разцвета на мъжките му години. Зарадвах се, като забелязах, че и ти си в състояние да пламтиш. И мисля, че онова, което си преживяла, няма да изпепели скоро.

Дон Алфонсо се чувствуваше добре в столицата на своя баща, в стария, строг замък, изпълнен с ъгли и кътове. Чувствуваше се в пълна хармония с доня Леонор, забравил бе, че изобщо някога е имало разпри помежду им. Отново се превърна в предишния Алфонсо — любезен, великодушен, преливащ от младост.

Галиана беше останала зад гърба му, сред мъглявината на миналото. Не разбираше вече как е могъл да издържи гнилото, пищно спокойствие, царило в нея. Сега той мислеше само за благословената война, която щеше да води. Копнееше за тази война по същия начин, както през горещ ден след уморителен лов се копнее за баня. Роден бе за война, войната бе неговото призвание. Още по-силни импулси му даваше славата на неговия шурей, на крал Ричард, на Мелек Рик. Той, Алфонсо, бе успял да се прослави дори и в малките походи, които му беше дадено да води в миналото. Сега, през голямата война, младата, нежна издънка на неговата слава ще се превърне в мощно дърво.

Въодушевено нахвърляше пред архиепископа плановете за своята война. Двамата, той и дон Мартин, отново бяха интимни приятели — нима е имало някога разногласия помежду им?

Повика при себе си бароните Вивар и Гомес, вещи люде във военното дело; въодушевлението му ги направи още по-находчиви. И непрекъснато сновяха бързоходци между него и неговия превъзходен генерал Нуньо Перес, магистъра на Калатрава.

Колко жалко, че не можеше да се посвети цял ден на подготовката на войната, а в продължение на дълги часове бе принуден да слуша всякакви празни приказки за стопанството, за разни работилници, граждани, селяни, мита, налози, градски нрава, кредити. Защото за съжаление двамата Ибн Езра се оказаха прави: множеството делови отношения между Кастилия и Арагон бяха наистина безнадеждно оплетени. Вярно, за зестрата на инфантата Беренгария се бяха споразумели бързо, така че бракосъчетанието можеше да се осъществи; но за споразуменията, които трябваше да предхождат сключването на съюза, непрекъснато възникваха нови и нови затруднения.