Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Муса отговори:

— „Това е така, или поне не е далеч от истината“ — тъй е отговарял обикновено на подобни въпроси моят велик учител Хипократ.

Колкото повече наближаваше раждането, толкова повече се умножаваха и съветите и приготовленията на ония, които се грижеха за Рахел. Дойката Саад настояваше през целия последен месец спалнята на Рахел да се кади с благоухания, за да се очисти по тоя начин от джини, от зли духове; обиди се, когато Муса забрани да се прави това. Йеуда нареди в стаята й да се отнесе един свитък от тора, а по стените да се окачат амулети, родилни послания, които трябваше да препречат достъпа на вещицата и изкусителката, първата жена на Адам, Лилит, и на нейната зловеща свита.

Дон Алфонсо гледаше на тия неща с незадоволство от своя страна, по съвет на Белардо, нареди да се занесат в Галиана най-различни икони и реликви. И като преодоля известно леко смущение, замоли капелана на кралския замък да спомене в молитвите си и доня Рахел. Йеуда пък на свой ред се разпореди десет души всекидневно да молят господа за щастливото освобождение от бременност на дъщеря му.

Откак Рахел живееше в Галиана, той не беше прекрачвал прага на летния замък, и при все че сега, в тия решителни часове, изпитваше силно желание да бъде близо до Рахел, въздържа се. Ала изпрати Муса и Алфонсо беше доволен, като знаеше, че Рахел е под непосредствените грижи на стария лекар.

Болките продължиха много и между Муса и дойката Саад възникнаха разногласия относно мерките, които следваше да се вземат. Ала след това детето благополучно се яви на бял свят. Дойката тутакси го грабна и извика в дясното му ухо призива за молитва, а в лявото — молитвената формула: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк“ — и сега вече тържествуваща се успокои, че детето е станало последовател на исляма.

А през тия часове Йеуда чакаше в своя кастильо и сам не знаеше на какво да се надява и от какво да се бои: дали от това, че детето ще се окаже момче или пък момиче. Нови съмнения се надигнаха в него, мъчеше го опасението дали дългото изповядване на неистинската вяра не беше отровило душата му, дали ще намери сили да постъпи правилно, дали е истински юдей, или пък в най-съкровените кътчета на душата си все още беше останал мешумад.

Моше Бен Маймон бе изложил основните символи на юдейската вяра в тринадесет догми. С болка в душата Йеуда се стараеше да установи дали действително и с вътрешно убеждение вярва в тия догми. В текста, който имаше пред себе си, всяка от догмите започваше с думите: „Вярвам с ненакърнена вяра.“ Бавно и полугласно Йеуда повтаряше изреченията:

— „Вярвам с ненакърнена вяра, че е правилно да се молиш на твореца, благословено да бъде името му, да се молиш само на него и че е неправилно да се молиш комуто и да било другиму. Вярвам с ненакърнена вяра, че откровението на нашия учител Мойсей, нека мирът бъде с него, е чистата истина и че той е баща на всички пророци — на тия преди него и на тия след него.“

Да, той вярваше, знаеше, че е така и никое друго учение, нито на Христос, нито на Мохамед, не можеше да затъмни откровението на нашия учител Мойсей. С молитвен жар произнесе Йеуда заключителните слова на символите на вярата:

— „На твоята помощ се уповавам, Адонай. Уповавам се, Адонай, на твоята помощ. Адонай, уповавам се на твоята помощ.“

Молеше се, вярваше, беше готов да приеме смъртта заради тази своя вяра и заради това свое знание.

Но цялата му всеотдайност и съсредоточеност в молитвата не можеха да попречат на мислите му да се насочват към Галиана. Чакаше, преценяваше, боеше се, надяваше се.

Най-сетне вестителят пристигна и още преди поздрава извика на Йеуда ощастливяващите думи: „Момче се яви на света, благодат се спусна над света.“

Безмерно ликуване обзе Йеуда. Бог го беше дарил с милостта, бог му беше изпратил заместник на Аласар.

На света се бе появило момче, един нов Ибн Езра, потомък на цар Давид, негов внук, внук на Йеуда Ибн Езра.

Ала още в същия миг страх помрачи ликуването му. Потомък на цар Давид — но и потомък на бургундските херцози и на кастилските графове. Дон Алфонсо имаше същите права, каквито имаше и той, за своите права дон Алфонсо можеше да пусне в действие цялата мощ на християнския свят, той, Йеуда, беше сам. Но „Вярвам с ненакърнена вяра“ вярваше той, и „Искам с ненакърнена воля“ искаше той, и „Неправоверният крал не ще успее“ — реши той. „Ще постигна своето с божия помощ и с помощта на добрия си разсъдък.“