Колин Форбис - Огнен кръст

Вече й отваряше, когато Пола рязко обърна глава. Вдясно от нея, в дъното на големия вестибюл, една врата беше леко открехната. Тя успя да зърне лицето на мъж, който я наблюдаваше, и след това вратата се затвори.

— Карайте внимателно — шеговито я посъветва Доулиш и тя заслиза по стълбите към колата си.

Седна зад волана и въздъхна с облекчение. С властния си характер Доулиш бе успял да я изтощи. Запали двигателя и подкара към автоматично отварящите се врати. Промърмори на себе си:

— Слава Богу, че се обади Туийд…

Лорд Дейн Доулиш отиде до вратата в дясната част на вестибюла, отвори я и закова поглед в чакащия зад нея мъж.

— Дано не те е видяла, идиот такъв. Тръгвай с мен и ми докладвай, лейтенант Бертие.

В Парк Кресънт Моника с изумление гледаше Туийд. Току-що бе свършил разговора си с Гренвил Грейндж.

— През всичките тези години не съм и подозирал, че сте толкова добър имитатор — каза тя. — Имах чувството, че говори самият Букенън.

— О, аз имам скрити таланти — усмихна се кратко Туийд. — Сега трябва да действаме бързо. Свържи ме с Рене Лазал…

— Телефонът не се подслушва, Рене… — започна Туийд, когато чу гласа на французина.

— Моят също. Ситуацията тук е много сериозна…

— Работя по въпроса — увери го Туийд. — Заедно с по-голямата част от екипа, денонощно. Спешно ми трябват някои неща…

— Слушам те.

— Когато се видяхме тримата с Пола в Париж, ти ми показа няколко снимки от досието на един човек. Можеш ли да ми изпратиш веднага копия от тях? Интересуват ме следните лица: Жозет… разбираш за какво говоря, нали?

— Напълно. После?

— Майор Леми, Дьо Форж и Джийн Буржойн.

— Имаш ги. Сам ще ги извадя от негативите и ще ти ги пратя по куриер. Кодовата дума е „Версай“. Ще ти изпратя и още една снимка. На лейтенант Андре Бертие от хората на Леми. Вероятно е неговият офицер за свръзка, а може би и нещо друго. Това ли е всичко?

— Засега. Дръж ме в течение…

— Коя е Жозет? — попита Моника.

— Съпругата на генерал Дьо Форж. Когато Нюмън се върне във Франция, трябва да познава основните действащи лица.

— Няма ли да е опасно след всичко, което се случи при предишното му пътуване?

— Ще бъде много опасно, но доколкото познавам Боб, той ще настоява да се върне. Доста се тревожи за онова момиче, което се укрива в Аркашон — Изабел. А сега, докато говорех с Лазал, изскочи още нещо…

Той повтори думите на французина за лейтенант Бертие и й каза, че очаква снимката му.

— Звучи ми малко неясно. Какво имаше предвид Лазал?

— Нямам представа — каза Туийд бързо, прекалено бързо. — Що се отнася до връщането на Нюмън във Франция… — той отключи едно чекмедже и извади снимката на сержант Рей, която му бе дал Лазал. — Ела да погледнеш този индивид.

— Не ми харесва. Никак не ми харесва — каза Моника, след като разгледа внимателно лицето на снимката.

— Сержант Рей. Мисля, че чинът не отговаря на ранга му, вероятно е прикритие — експертът на Дьо Форж по взривни устройства. Нюмън трябва да има тази фотография, а когато му дойде времето, ще му изпратя и подкрепление. Всеки, който доближава Трети корпус или въобще Бордо, трябва да има снимка на това влечуго.

— Веднага ще направя копията…

— Не. Първо ме свържи с главен инспектор Кулман. Да се надяваме, че е в щаба си във Висбаден.

— Вие наистина не спирате — каза Моника и отиде до бюрото си да набере номера.

— Мисля, че не ни остава много време…

— Говори Кулман — представи се познатият гърлен глас. — Много се надявам, че никой не те подслушва.

— Никой, Ото. По тона ти разбирам, че нещо се е случило…

— Хванах една следа към групировката „Сигфрид“. С помощта на терористи от чужбина ще превърнат страната в ад, явно такива са плановете им.

— Конкретни улики?

— Да. Получих информация от един англичанин. Направихме обиск на съобщения адрес във Фрайбург. Открихме малък склад на оръжие и експлозиви. По-точно шест автомата „Калашников“, два килограма и половина експлозив „Семтекс“, часовникови механизми и всичко необходимо за направата на половин дузина бомби.

— Колко бяха терористите на „Сигфрид“?

— Николко. Птичето бе отлетяло. В апартамента не открихме нито един отпечатък от пръсти. Изчистили бяха толкова старателно, че си мисля дали не е имало жена с тях. Ти докъде стигна?

— Работим. Скоро може да имам новини за теб. Търпение, Ото. Онзи твой приятел — Щал — още ли е на същия адрес?

— Да.

— Между другото, обаждането на англичанина… Има ли нещо общо с „Името на Розата“?