Колин Форбис - Огнен кръст

Натисна спусъка и изпразни целия пълнител, а кокалчетата на пръстите му побеляха от напрежението.

Нов пушек се разнесе от хеликоптера. Машината се отклони от курса си, започна несигурно да се поклаща във въздуха.

Изведнъж, обхваната от пламъци, рязко се понесе встрани от пътя и се скри зад дърветата. Ударната вълна от далечен взрив разтърси и двете коли. Над гората се издигна стълб от гъст пушек, а после настана тишина. Нюмън спря колата малко пред стелещия се над шосето дим. Зад него Нийлд също намали и застана до мерцедеса. От храстите изскочи друга лисица и се втурна през плътната пелена, притиснала асфалта. Рязко спря, изправи се на задните си лапи, падна настрани и остана да лежи неподвижно.

— Ето затова намалих… — каза Нюмън.

Излезе от колата, следван от Марлър и Бътлър, който бе заредил с нов пълнител. Нюмън изчака дима малко да се разсее и се приближи до животното. То се бе проснало на едната си страна, а дългата му рошава опашка не помръдваше. Очите му бяха почти изхвръкнали от орбитите си, челюстите зееха широко разтворени. Нюмън докосна с крак лисицата. Все едно подритваше камък — тялото беше твърдо и неподвижно.

— Ще я сложим в багажника. Искам експерти да видят това.

— Защо? — попита Марлър.

— Защото димът от хеликоптера не беше обикновен. Съдържа елемент, който, както виждаш, е смъртоносен…

Върна се при колата, обясни накратко ситуацията на Бътлър и взе от багажника парче зебло. Сложи на ръцете си чифт стари кожени ръкавици и отиде до мястото, където лежеше лисицата.

Бътлър също беше с ръкавици и му помагаше. Разстлаха зеблото на пътя, сложиха тялото върху него, увиха трупа и го занесоха до колата. Когато го оставиха в багажника, Нюмън свали ръкавиците си и ги хвърли отгоре.

— Съветвам те да направиш същото — каза той на Бътлър. Когато и двата чифта бяха прибрани на сигурно място, Нюмън затвори багажника. После сложи ръка на рамото на Бътлър.

— Благодаря, че ни спаси, Хенри. Ако не беше ти, сега щяхме да приличаме на тази лисица.

— Върша си работата — отвърна типично за себе си Бътлър. — Сега накъде?

— Обратно в „Браднъл“. Туийд си тръгна рано тази сутрин, затова е най-добре да уредим сметките си с хотела и да се върнем в Лондон. — Обърна се към Марлър. — Видя ли, че даде резултат?

— Кое?

— Това, че раздразних лорд Дейн Доулиш. Този хеликоптер беше голяма грешка — сега съвсем се издаде. На Туийд сигурно е му стане интересно.

Докато пътуваше към Парк Кресън в своя форд ескорт, Туийд не спираше да се тревожи. Прекалено много хора бяха отишли в Гренвил Грейндж тази сутрин. Пола трябваше да избере друго време за интервюто си с Доулиш.

Тревогата му бе нараснала, когато влезе в Лондон. Взе решение, преди да паркира пред щаба си. Втурна се по стълбите, връхлетя в кабинета и веднага започна да дава нарежданията и на Моника:

— Слушай внимателно, спешно е! — Той погледна часовника — 12.30. Пола имаше среща в дванадесет. — Потърси телефонния номер на лорд Дейн Доулиш в имението Гренвил Грейндж край Олдбърг. Запиши го точно и ми го дай.

Чак сега свали палтото си, седна зад бюрото и отвори някаква папка. Не можеше да прочете и ред от документите в нея. Моника още не бе открила номера — нямаше го в указателите. Прекъсна разговора с централата и се обади на един приятел на Туийд в Специалния отдел. Пет минути по-късно затвори телефона, записа номера на лист от бележника си, откъсна го и го занесе на Туийд.

— Съжалявам, че ми отне толкова време…

— Важното е, че все пак го откри. Сам ще набера. Вероятно ще трябва да премина през стена от всевъзможни секретари…

Когато Доулиш я сграбчи за ръката, Пола реагира спокойно. Обърна се към него с леден глас:

— Ако не ме пуснете, ще си тръгна веднага. А статията ми няма да ви хареса. Особено със заглавие като „Лорд Доулиш малтретира жени“. Мисля, че съвсем няма да се отрази добре на реномето ви.

Доулиш пусна китката й. Лицето му беше налято с кръв, но повтори въпроса си малко по-тихо:

— Кой, по дяволите, ви накара да ме питате за оръжейния бизнес? Преди десет минути друг човек ми сервира същото.

— С този друг човек нямам нищо общо. Работя сама, за ваше сведение. А причината да ви задам въпроса е очевидна — вие наистина ръководите оръжейни фабрики. Винаги си правя домашните, преди да интервюирам някого. Може би предпочитате да избягвате темата, Доулиш?

— Нищо не избягвам. Но аз контролирам и цели вериги от супермаркети в Северна Америка и именно те са основният ми източник на доходи — Доулиш се наведе към нея. — Аз храня хората. Оръжията са нещо странично. Но предполагам както всички журналисти и вие търсите само сензации — завърши подигравателно той.