Колин Форбис - Огнен кръст

— Мога ли да си сваля сакото?

Докато го правеше, очите му шареха по освободеното й от палтото тяло. Седна до нея на канапето, сложи ръка върху коляното на кръстосания й крак и го стисна.

— С какво ще започнем? — попита той с широка усмивка. Доулиш създаваше усещането за голяма физическа енергия, а движенията му, въпреки килограмите, бяха пъргави и леки. „Като машина за секс е“ — помисли си Пола, преди да отговори.

— Ще започнем с освобождаването на моята персона от ръката ви.

— Но такава чаровна персона…

Ноктите на дясната й ръка се спуснаха над неговата. Бяха твърди и остри. Той не помръдна и Пола лекичко ги заби в кожата му.

— Мога да ви издера до кръв. И окото ми няма да мигне. Белезите ще личат седмици след това. Освен това ще си тръгна веднага — с други думи, вървете по дяволите.

— Смело момиче. Това ми харесва.

Но все пак махна ръката си от коляното й. Облегна се на възглавниците, поглади единия от бакенбардите си и я погледна изучаващо, сякаш я виждаше за пръв път.

— На вашите услуги съм — каза най-накрая.

— Доколкото разбирам, вие се интересувате от консервация. А също и от подводни проучвания. Чух, че сте финансирал новата експедиция при потъналия град Дънуич.

— В тази работа „Кати“ е неоценима.

— Кати?

Пола го погледна объркано. В същия момент на вратата се почука. Доволен от ефекта, който бе създал, Доулиш излая:

— Хайде влизай!

Изчакаха, докато Уолтърс остави сребърния поднос, наля кафе на Пола, подаде на Доулиш голяма кристална чаша със скоч без лед и излезе от стаята.

— Изливай в трюма! — рече Доулиш и погълна половината от уискито си.

— Не искам вода под палубата — отвърна Пола и отпи от кафето.

— Вода под палубата!…

Доулиш повтори думите й и гръмко се засмя. Преди тя да разбере какво става, той обгърна с ръка кръста й, изправи я на крака и я поведе през стаята към стената вдясно от голямото огнище. Натисна друг бутон.

Чу се тихото мъркане на скрит механизъм. Част от ламперията се плъзна нагоре и зад нея се откри нещо, което напомни на Пола за диорамите във военните музеи. Пред очите й се намираше голям панел от шлифовано стъкло, оформен като корабен илюминатор. Зад него един странен модел на плавателен съд се поклащаше върху сините вълни на морето.

Пола още държеше бележника и писалката си. За момент лицето й замръзна. Доулиш погрешно го разбра като израз на удивление и я погледна развеселен. Пола виждаше същия странен кораб, който бе плавал във водите край Дънуич онази нощ, припомни си как тогава с Карин излязоха на повърхността и се качиха в лодката си, как бягаха от водолазите убийци, стиснали ножове между зъбите си… За да не се издаде, започна да пише неразбираеми стенографски знаци в бележника си.

— Това е „Кати“ — произнесе гордо Доулиш. — Съкратено от катамаран. Едно от големите технически постижения в корабостроенето. Вместо да го подмятат вълните, с двата си корпуса той преминава през тях, разсича ги. Максимална скорост — четиридесет и два възела. Всъщност името му е „Стоманеният лешояд“. Нарекох го така, защото, погледнат откъм кърмата или носа, прилича на лешояд, плъзгащ се над вълните.

Пола наблюдаваше вътрешно разтреперана. Доулиш натисна друго копче и моделът се придвижи в лявата част на аквариума. Вълните в „морето“ станаха още по-големи. Корабът заплува надясно, като с лекота ги преодоляваше.

— Изглежда много широк — тихо се обади тя.

— Може да качи повече от сто души — продължи Доулиш. — Плюс много техника — дори тежки превозни средства. Чудесен е и като ферибот. Един такъв катамаран, но по-голям от този, обслужва линията Портсмут — Шербург. Но „лешоядът“, построен в Норвегия, е технически по-усъвършенстван.

Почти хипнотизирана, Пола гледаше двете пенести следи, оставяни от двигателите. Насили се да проговори:

— Къде държите такъв огромен съд?

— В Харуич, когато не е на курс.

— Казахте, че го използвате при проучванията на Дънуич?

— Често. Служи за база на водолазите, които съставят картата на потъналия град. Може би ще ви хареса едно пътуване на борда на най-новата ми играчка?

— О, да. Ще го използвам и за статията си — механично отвърна Пола. — Можете да се свържете с мен чрез главния редактор на „Уомънс Ай“. Често навестявам редакцията.

— Значи темата на материала ви ще бъдат моите подводни проучвания? Последните изследвания на дъното там бяха проведени през 1979-а от няколко морски клуба. Сега възобнових работата в много по-голям мащаб. Мога да си позволя скъпо оборудване…