Колин Форбис - Огнен кръст

— Отивам да го доведа, преди да тръгнат да вечерят с Боб.

— Добре. Чакам те — Туийд отново се вгледа в пръстена и изображението върху него. — Имам странното чувство, че съм виждал това някъде. Нямам представа къде. Дано се сетя. И още нещо, Пола. Бъди крайно предпазлива, когато утре разговаряш с лорд Дейн Доулиш.

— Нюмън и Марлър ще са там — на стрелбата.

— Въпреки това внимавай много. Моника продължава да работи върху досието на Доулиш.

— Защо?

— Защото се занимава с оръжеен бизнес. Защото живее в района, където бе убита Карин. Вероятно няма нищо общо с това, което търсим. Но сме длъжни да проверим. Има още едно нещо, което искам да свършиш — той гледаше стената. — И отново с най-голяма предпазливост.

— Разбрах. Какво е то?

— Тук е отседнал един французин — ако Нюмън правилно е чул възклицанието му при асансьора. Ако можеш, запознай се с него. Разбери какво прави тук. А сега доведи капитан Виктор Роузуотър. Кажи му, че съм шеф по сигурността в застрахователна компания.

— Най-добре ще е да кажа на главен инспектор Букенън, че аз съм открил пръстена — каза твърдо Роузуотър.

Току-що бе изслушал предложението на Туийд и се бе съгласил с него. Туийд от своя страна изучаваше Роузуотър, спомняйки си думите на Пола, че от него би излязло чудесно попълнение за тайните разузнавателни служби. Той наистина схващаше веднага основното във всяка нова ситуация. Следващите му думи потвърждаваха мислите на Туийд:

— Ще кажа, че нито Пола, нито Нюмън знаят, че съм го намерил. Прибрал съм го в джоба си, за да мога да го разгледам по-късно. В края на краищата убита е жена ми. Очевидно имам интерес да открия човека, удушил бедната Карин.

— Букенън ще те притисне — предупреди го Туийд. — Укриване на улики и така нататък.

— Ще се оправя. Не забравяйте, че имам опит във воденето на разпит. Сега ли ще ми дадете пръстена?

— Заключен е на сигурно място. И мисля, че ще е най-добре да изчакаме няколко дни, преди да се изправиш срещу Букенън. Може да реша да присъствам и аз.

Роузуотър се настани по-удобно в стола си. Наблюдава Туийд цяла минута, преди да зададе въпроса си:

— Пола ми каза, че работите за застрахователна компания. Сигурността някак не се връзва с това, ако не възразявате.

— Съвсем не — Туийд се усмихна загадъчно. — Специализирани сме в застраховането на богати клиенти срещу похищение — излъга той. — Тази информация е поверителна. Понякога се налага да преговаряме с похитителите, които са отвлекли наш клиент — доста рискована операция.

— Мога да си представя.

— Работим в цяла Западна Европа. Зоните на най-усилена дейност са Германия и Франция. Затова пътувам много. Някои немски индустриалци са доста притеснени от появата на загадъчната организация „Сигфрид“.

— Имате предвид опасността тя да реши да се финансира по този начин?

— Именно. Още веднъж ви напомням — тези сведения са строго поверителни. Не го забравяйте, защото вие също пътувате често.

— Професията ми ме е научила да си държа устата затворена. Да се върнем на пръстена — ще ме предупредите ли, преди да информирате полицията?

Туийд извади визитната си картичка на главен детектив по разследване на исковете, застрахователно дружество „Дженеръл и Камбрия“. На нея имаше само един телефон. Роузуотър прибра картичката в портфейла си.

— Доколкото разбрах, ще останете тук през следващите няколко дни — каза Туийд. — Така че ще мога да ви открия.

Роузуотър за пръв път се усмихна:

— Ще бъда на разположение. Смятам малко да се пошляя из околностите на този странен град. А сега е време да сляза за вечерята с Боб Нюмън.

След като напусна Туийд, Пола се отби за малко в стаята си, за да огледа външността си. В бара веднага откри младия мъж с тъмните очила, когото Нюмън бе описал. Седеше сам на една маса в ъгъла с чаша пред себе си. Пола изведнъж си спомни, че той бе седял там през цялото време на разговора им с Джийн Буржойн.

Тя се спря в средата на помещението, огледа се, сякаш се чудеше къде да се настани, и избра една свободна маса близо до французина. Седна с лице към него и кръстоса красивите си крака. Тъмните очила веднага я фиксираха. Собственикът им не се поколеба и миг. Стана и бавно се приближи до нея с чаша в ръка.

— Моля за извинение. Ако преча, ще си тръгна веднага. Сам съм в бара, затова си помислих, че можем да си правим компания. Ако, разбира се, не чакате някого.

Тя се усмихна:

— Никого не чакам. Заповядайте, бездруго сме отседнали в един и същ хотел.