Колин Форбис - Огнен кръст

— Не прекалявате ли с разпита? — намеси се Нюмън.

Той седеше на леглото до Пола. Роузуотър и Уордън бяха заели единствените два стола. Букенън крачеше из стаята и подрънкваше с монетите в джоба си. Спря пред Пола и я погледна.

— А вие какво правехте в блатата, мис Грей?

— Заведох капитан Роузуотър до мястото.

— Нима? — Букенън изрази гласно скептицизма си. — А как се запознахте с този офицер, работещ в Германия?

— Съвсем случайно. Познавах Карин. Веднъж се срещнах и с мъжа й — бях там на почивка. В Германия, искам да кажа.

— Нюмън, и ти сигурно случайно си попаднал тук.

— Не. Нарочно. Продължавам от време на време да интервюирам известни личности. Колкото да поддържам форма.

— Дори след като книгата ти „Крюгер — компютърът, който се провали“ стана международен бестселър и те осигури финансово за цял живот?

— Май лесно забравяш. Току-що ти казах — поддържам форма. Не обичам да се мотая без работа.

— Доколкото те познавам, това ти се случва рядко.

— Щом казваш…

Букенън изгледа с неприязън Пола, Нюмън и Роузуотър. Погледна часовника си и пъхна ръце в джобовете на панталоните си.

— Можете да си вървите. И докато не съм забравил — благодаря за неоценимото ви съдействие…

— Саркастично копеле — не се сдържа Пола, докато вървяха към стълбите за техния етаж.

— Ами! Просто си върши работата — Нюмън погледна Роузуотър. — При това добре. Но ти се справи отлично. Просто отговаряше на въпросите му, без да добавяш нищо.

Роузуотър, който вървеше последен, се усмихна.

— Не беше толкова трудно. Често съм бил на неговото място при разпити на заподозрени. Искате ли да дойдете с мен в бара? Мисля, че сега мога да се справя с един скоч. Замръзнах, докато бяхме навън в блатата. Надявам се не си настинала, Пола?

— Не, бях добре облечена.

Пола спря, когато стигнаха на долния етаж.

— Боб, искам да се видя с един човек. Защо не си поговорите с Виктор без мен.

— Точно това и ще направим. Ще се видим за вечеря.

— Но ще ни липсва компанията ти — увери я Роузуотър. Пола се позабави, докато оправяше сгънатото палто, с което бе излязла навън. Минавайки покрай нея, Роузуотър й подаде нещо. Когато се отдалечиха, тя разтвори ръката си.

Държеше златния пръстен, който Виктор бе изровил от тинята. Отправи се бързо към стаята на Туийд, за да му докладва.

Малко преди това лейтенант Андре Бертие от Трети корпус търпеливо чакаше, докато Джийн Буржойн разговаряше с хубавото чернокосо момиче. Две красавици — блондинка и брюнетка. Не би имал нищо против едно интимно запознанство с някоя от тях. Най-добре и с двете. Помечта мъничко, за да убие времето, но нито за миг не отслаби вниманието си. Помнейки ролята си на англичанин, той си поръча още един джин с тоник, защото това се пиеше най-много на острова. Отпи и отново се замисли за заповедите, които бе получил във Франция…

Леми му беше дал точни инструкции, застанал срещу него пред колата на Дьо Форж на връщане от вила „Форбан“. Майорът никога не пилееше думите си.

— Следиш Буржойн навсякъде. Искам подробен доклад за всичките й посещения. С имена и адреси. Ето ти пари за пътуването. Тя отлита за Англия. Ти се качваш на един от моторите, отиваш в щаба и се преобличаш в английските си цивилни дрехи. След половин час да си отново при вила „Форбан“…

Бертие бе използвал същия фалшив паспорт, както и при предишните си пътувания до Англия. Качи се с Буржойн на самолета за Париж, после до Лондон. Използва колата, която го чакаше — „Форд Сиера“, поръчана по телефона по време на престоя за смяна на полетите на летище „Шарл дьо Гол“.

По неясна за него причина колата, която чакаше Буржойн, я отведе директно в хотел „Браднъл“ в Олдбърг. Той се регистрира под името Джеймс Сандърс. Носеше тъмни очила и мека шапка, за да скрие русата си коса. Ако някой го подкачеше за слънчевите очила през ноември, той щеше да отвърне: „Имам слаби очи. Светлината ме дразни…“.

Леми добре бе обучил протежето си. Веднага след настаняването си в стаята Бертие заключи вратата. Възможно най-бързо извади шише с боя за коса, отиде в банята и внимателно нанесе течността. Използва закачения на вратата сешоар, погледна се в огледалото и забърза надолу.

Страхът му, че Буржойн може да е изчезнала, се удвои, когато слезе във фоайето. Влезе бързо в бара и я видя. Тъкмо взимаше шампанско от тезгяха. След това го занесе до масата, където седеше момичето с гарвановата коса. Бертие си поръча първия джин с тоник и седна в ъгъла. Двете жени се разприказваха като стари приятелки.