Колин Форбис - Огнен кръст

— Буржойн има чичо в Олдбърг — обясни Бранд с надеждата да го успокои. — От време на време го навестява…

— Мътните те взели, Бранд! Загубил си и малкото акъл, който имаше. Чичото на Джийн Буржойн беше генерал-майор във Военното разузнаване. По дяволите! Ето ти още едно съвпадение, при това след целия този народ, който се изсипа в Олдбърг…

Доулиш бързо отиде до огромната библиотека, закрила едната от стените в кабинета. Натисна някакво копче и част от нея се плъзна встрани, а отзад се показа малък шкаф за напитки. Наля си голяма доза скоч и я изпи на една глътка, без да предложи на Бранд.

— Чичото е на осемдесет… — обади се помощникът му.

— И чудесна връзка с Министерството на отбраната. Имам чувството, че външните лица станаха прекалено много. Това чувство винаги е предсказвало неприятности. — Той подаде чашата си на Бранд. — Налей ми още едно. Голямо. Разпореди се двама от хората ми да бъдат готови да излетят с хеликоптера. И да са въоръжени. Може да се наложи да проследят някого,… или пък да го ликвидират.

— Ще бъде опасно — предупреди го Бранд и му подаде пълната чаша. — Още едно убийство след това, което се случи с Карин Роузуотър…

— За да успееш в този свят, трябва да поемаш рискове.

— Днес открих още нещо. В „Браднъл“ са отседнали и други гости…

— Стига си ме размотавал, Бранд! Кой?

— Главен инспектор Букенън от Централния следствен отдел и другарчето му — сержант Уордън.

— Добре, ако се наложи… при едно състезание по стрелба винаги може да има нещастен случай. Вината за него ще бъде на някой от гостите на увеселението, разбира се — завърши Доулиш и допи уискито си.

В бара на хотел „Браднъл“ Джийн Буржойн стана и даде на Пола адреса и телефона си.

— Разговорът ми се отрази невероятно добре, Пола — каза топло тя. — Моля те, обещай ми скоро пак да си побъбрим. Ще ми се да обсъдим заедно някои неща. Стига да не съм пълна скука, естествено — бързо добави Джийн.

— О, не, напротив! Не зная колко ще остана, но ще ти се обадя. Ще се видим пак.

— Наистина не те гоня за интервю — увери я Джийн. — Не си мисли подобно нещо, моля те.

— Знам. Ще се видим пак — повтори Пола.

В момента, в който Джийн Буржойн си тръгна, Виктор Роузуотър се приближи към масата. Пола отново си помисли, че той е наистина красив мъж. Носеше карирано спортно яке и широки панталони с ръб. Но лицето му беше изпито, а усмивката — престорена, когато тя го покани да седне. Постави чашата си с портокалов сок на масата.

— Казах, че ще дойда — започна той, — но ти си последният човек, когото се надявах да видя.

— Защо не ми звънна? Отпуск ли си взе?

— Щях да ти се обадя оттук. Много бързах да хвана самолета, както ти казах, работата ми е свързана с много пътувания, пристигнах, защото тук е умряла Карин.

— Мислиш ли, че идеята ти е добра? — тихо попита тя.

— Нищо на света не може да ме спре да открия убиеца й. Ключът се намира тук. Защо? Как? Кой?

Гласът и изражението му бяха мрачни и решителни. Усмихна се отново и отпи от портокаловия сок, докато вятърът отвън силно блъскаше в прозорците, сякаш се опитваше да разбие стъклата. Роузуотър остави чашата си.

— Нощта сигурно е била като тази, когато са сложили край на живота й.

— Такава беше — каза Пола, чудейки се какво е намислил.

— Имаш ли нещо против да се разходим в тъмното при такъв силен вятър?

Той гледаше някъде встрани от нея, беше вперил поглед в празното, без да чува или вижда останалите посетители. Пола го наблюдаваше и си мислеше, че отмъщението е най-мощният стимул за действие.

— Какво искаш да направиш? — попита го най-накрая.

— Откажи ми, ако не ти харесва идеята. Но аз искам да отида и да видя къде се е случило, как се е случило. Може полицията да е пропуснала или недогледала нещо. Никой не познаваше Карин тъй добре, както аз. Възможно е да ни е оставила някакъв знак, някаква улика.

Тъкмо се готвеше да му отговори, че умни и обучени мъже от Скотланд Ярд вече са претърсили цялото място, когато влезе Нюмън. Спря, щом видя, че Пола не е сама. Тя му кимна да се приближи.

— Боб, това е Виктор Роузуотър — погледна предупредително Нюмън. — Съпругът на Карин. Тримата с Туийд се срещнахме в Базел, както знаеш. Виктор, това е Робърт Нюмън.

— Кореспондентът…

Роузуотър се изправи и се здрависа. Изглежда пристигането на Нюмън му се бе отразило добре. Възвърна обичайното си поведение. Нюмън седна при тях, погледна чашата на Роузуотър и го попита дали пие портокалов сок.