Колин Форбис - Огнен кръст

— Щом държиш — съгласи се Марлър и сви рамене.

— Ето това ми харесва в теб — ухили се Нюмън. — Ентусиазмът.

— Аз също бих искала да дойда — обади се Пола. — Издателката на женското списание „Уомънс Ай“ ми е приятелка. Уж имат нужда от серия интервюта за поредицата си „Именити мъже“.

— Това вече е престараване — възрази Нюмън.

— А представи си — предупреди я Туийд, — че измежду хората, които е срещнал Марлър, има някой от убийците от Дънуич. Могат да те познаят.

— Не съм съгласна — упорстваше Пола. Под водата беше тъмно, а ние бяхме с водолазните си маски. Невъзможно е да разпознаеш някого, след като си го видял с такава маска.

— Нали сте се преоблекли на брега — напомни й Туийд. — Ти каза, че убийците бързо приближили с лодките си плажа.

— Останаха достатъчно далеч. Беше и тъмно. Така че утре се появявам. Сама — информира тя Нюмън. — Не познавам никого от вас. Отивате там в единадесет. Аз ще се обадя на Доулиш и ще се уговоря с него за обяд.

— Ако мислиш, че ще успееш…

— Мъжете са суетни. А преуспелите мъже са много суетни, обожават да четат имената си в скъпите списания. Сигурна съм, че ще успея.

— При това положение — с неудоволствие се съгласи Туийд — идеята вероятно не е лоша. Имаме толкова малко време, че колкото по-скоро зачеркнем Доулиш от списъка на заподозрените, толкова по-добре.

— По-скоро да го подчертаем — обади се отново Марлър. — Преди пет минути цитирахте Лазал с думите, че някой тайно доставя на добрия генерал Дьо Форж оръжия. Доулиш притежава оръжейни фабрики. Една от тях вероятно се намира в горите между Снейп Молтингс и Ортфорд.

— Откъде знаеш това? — попита рязко Туийд.

— Нали ви казах, обикалях тук и там. На път към Ортфорд забелязах следи от машини, които водеха към гората. Целият район бе ограден с два метра и половина висока телена ограда, при това електрифицирана. Разни табелки по нея приятелски предупреждават „Не преминавай! Опасно за живота!“ и черепи с кръстосани кости за добавка. Това е.

— Много е далеч от Франция и от Бордо.

Туийд премигна и се загледа в стената. Опитваше се да се сети за нещо, което Пола бе казала по друг повод. Какво беше то? Надяваше се да си припомни.

— Търсим френска връзка, нали? — попита Нюмън. — Може и да има такава на долния етаж на хотела. Когато се приближавах до асансьора, едно младо момче се препъна в стъпалата. Ясно го чух как измърмори „Merde“. После на перфектен английски ме попита за пътя към бара.

— Опиши го.

— Около тридесет. Гладко обръснат. Върви изправен, стойката му ми заприлича на военна. Носеше тъмни очила, Бог знае защо по това време на годината. — Той погледна с усмивка към Пола. — Някои жени биха го определили като красив.

— Трябва да отида до бара — каза бързо Пола. — Сигурно вече е стигнал там. Но първо ще се обадя в редакцията на списанието.

— Май сме дошли точно където трябва — рече Туийд.

— Не можете да си представите колко сте прав — подразни го Марлър. — Главен инспектор Букенън и сержант Уордън са в града. Вчера говорих с Букенън.

— Защо са още тук?

— Началникът на полицията помолил Букенън да продължи разследването по смъртта на Карин Роузуотър. Цял Олдбърг знае за него.

— Не можем да му позволим да ни пречи — Туийд се изправи. — Не ни е ясно точно каква заплаха за Германия представлява Дьо Форж, а това го прави още по-опасен. Не можем да направим нищо повече тази вечер. Резервирал съм стаи за всички ви. Утре започваме.

— Ние какво ще правим? — попита мускулестият Бътлър. Както обикновено той и партньорът му Пийт Нийлд не бяха проговорили през цялото време. Но и двамата бяха запомнили всяка дума от казаното.

— Тъкмо щях да стигна до вас. Въоръжени ли сте?

— Значи не си личи. Това е успокоително — обади се Нийлд, по-общителният от двамата, и поглади мустака си.

Бяха облечени в дънки и дълги непромокаеми якета. Бътлър кимна и извади изпод дрехата автоматичен валтер, калибър 7.65 мм. Нийлд също показа валтера си.

— Хубаво — одобри Туийд. — Искам утре тайно да следвате Нюмън и Марлър до онова място — „Гренвил Грейндж“. Ще бъдете тяхна охрана и подкрепа в случай на неприятности.

— Очаквате неприятности от човек като Доулиш? — попита скептично Марлър.

— Докато ни нямаше, Моника му бе съставила досие. Прегледах го, преди да тръгнем с Пола насам. Изградил е империята си от нищо, а методите му понякога са били доста съмнителни. Бъдете крайно предпазливи. Пола, опитай се да разбереш кой е французинът, видян от Нюмън. За пръв път, откакто имаме работа в Сафък, замирисва на Франция.