Колин Форбис - Огнен кръст

— С други думи, Рене — усмихна се Туийд, — за Калмар ни е известно всичко.

— Рано или късно ще допусне грешка.

— След като остави още няколко трупа — добави Пола.

Туийд погледна часовника си и се пресегна за палтото.

— Трябва да хванем самолета. Много сме ти задължени за помощта и за информацията, Рене. Непременно ще поддържаме връзка. Ще работим денонощно. Възможно е разрешението на това, което става, да се намира в Англия…

Тази ноемврийска вечер всички пътища водеха към Олдбърг, странния стар град край морето в Сафък, Великобритания.

След приземяването си в Лондон Пола и Туийд се бяха прибрали, за да се преоблекат, и отново се бяха срещнали в Парк Кресънт. От кабинета си Туийд проведе няколко бързи телефонни разговора, каза на Моника да не предава крепостта и напусна сградата, отново придружаван от Пола. И двамата носеха куфари. Качиха се в неговия форд ескорт и колата ги поведе извън града, през тъмните равнини на Есекс и по-нататък — към Сафък. Пристигнаха в хотел „Браднъл“ на крайбрежния булевард и откриха, че мястото е почти пусто — по това време на годината гостите се брояха на пръсти.

Пола се чувстваше малко особено, върнала се на сцената на ужасното представление, което се бе разиграло пред очите й. Карин Роузуотър не го бе преживяла. Туийд се зае с уреждането на подробностите по настаняването, така че когато я покани в своята голяма стая на първия етаж, тя още не бе продумала. Туийд бе свикал „военен съвет“ — така се изразяваше самият той — и сега пиеха кафето си, докато чакаха да пристигнат другите. Само преди няколко часа Нюмън се бе върнал от Бордо и Париж. На път беше и Марлър, а със себе си бе взел в собствените им коли други двама сътрудници на секретните служби — Хари Бътлър и Пийт Нийлд, които често работеха заедно. Докато чакаха, Пола зададе въпроса си:

— Защо казахте на Лазал, че разрешението може да се намира в Англия?

— Поради един интересен и безспорен факт. Приятелката ти Карин беше удушено от човек, когото патологът в Сафък нарече професионалист. Помниш ли доклада от аутопсията?

— Нима бих могла да го забравя?

— Извинявай, прозвуча малко грубо. По-късно в Париж Рене Лазал ни запознава с изводите на френския лекар за смъртта на Френсис Кари, убит на гара „Сен Жан“ в Бордо. Той използва същата дума професионалист. Дори даде същото описание на начина на убийството.

— Забелязах това, наистина, но помислих, че е съвпадение. Нали не мислите, че…

— … че убиецът е един и същ? Точно това мисля.

Туийд бръкна в джоба си и извади разписание на полетите на „Бритиш Еъруейс“. Отвори го на една страница с прегънат ъгъл.

— Взех това, преди да напуснем Парк Кресънт. Беше вечер, когато убиха Карин Роузуотър. На следващата вечер, в Бордо, по абсолютно същия начин бе убит Френсис Кари. Това разписание показва полет на британските авиолинии в 10.55 ч., който пристига в Бордо в 12.25. Има и друг директен полет — на „Ер Франс“ — излита малко по-късно, но каца в Бордо рано следобед.

— Май въображението ви си играе с вас…

— Фактите, които ти посочвам, нямат нищо общо с въображението, също както еднаквите описания на техниката на убийствата, дадени от различни лекари.

— Калмар?

— Добрият професионален убиец умее да се придвижва бързо. Щом работи в Европа, той знае всички маршрути, всички полети. Това е част от занаята.

— Калмар — повтори тя. — Странно име.

— Избрано е умишлено, за да прикрие самоличността и националността му. В двата доклада на патолозите един факт напълно съвпадаше — и двамата твърдят, че убиецът има големи длани…

Телефонният звън го прекъсна. Пола вдигна слушалката, каза на някого да се качи и затвори.

— Нюмън, Марлър, Бътлър и Нийлд са пристигнали. Добре че поискахте повече столове…

Просторната спалня имаше голям прозорец, който гледаше към Северно море. Дръпнатите завеси я скриваха от нощта, но Пола чуваше коварното бушуване зад стъклата и тътена на вълните, вдигнати от прилива, които блъскаха брега. Когато четиримата новодошли се настаниха, тя наля кафе. Марлър, както винаги, отказа да седне. Облегна се прав на стената и запали цигара.

Туийд започна направо. Описа им накратко положението във Франция и Германия и им предаде информацията, получена от Лазал и Кулман.

— Трябва да предприемем спешни действия — продължи той. — Още с пристигането ни в Парк Кресънт Лазал ми се обади. Беше получил нови сведения за безредиците в Лион. Погромите заприличвали на истински бунт. Предполагам, че Дьо Форж просто изчаква момента, за да натисне спусъка. Чака събитията, които биха му позволили да тръгне към Париж. Боб, ти успя ли да научиш нещо, докато беше в Бордо?