Колин Форбис - Огнен кръст

— Човек би си помислил, че е преминал специално военно обучение — каза Дьо Форж. — Но това няма значение. Важното е, че върши отлична работа.

— Има един друг проблем, който вероятно бихте искали да обсъдим — рече бързо Леми, променяйки темата. — Фондовете ни за тайните проекти са на привършване. Имаме нужда от още ракети и от нервнопаралитичния газ, с който са заредени.

— Не се тревожи. Получих шифровано съобщение от доставчика ни. Към нас пътуват още пари, още ракети, още газове.

— Кога пристига корабът?

— Скоро. Ще ти кажа, когато знам точната дата.

— Приемаме в Аркашон както преди, нали?

— Да, Леми. Има още един проблем, който изисква незабавно действие. Искам Джийн Буржойн да бъде проследена, когато напусне вилата. Да ми се докладва къде ходи, с кого се вижда. Пълен отчет. Бертие знае добре английски. Спри колата и му предай заповедите ми.

— Защо сега, генерале? Бертие не може да я проследи униформен, тя веднага ще го познае.

— Започнал си да оглупяваш, Леми…

Дьо Форж погледна назад и видя ескорта от мотоциклетисти, които се бяха присъединили към тях. Други се движеха пред лимузината. Бяха заели местата си веднага щом колата на Дьо Форж бе напуснала вила „Форбан“. Джийн Буржойн веднъж се бе оплакала, че не може да изтърпи мотоциклетистите около къщата.

— След малко тя ще тръгне към летището — продължи Дьо Форж. — Изпрати човек от ескорта да се прикрие около вилата, да наблюдава и внимателно да я проследи, когато потегли. Тогава да се обади по радиото си на Бертие. Какво прави самият Бертие? Взима един мотор и моментално тръгва към щаба, където облича цивилни дрехи. Слага си шапка, която прикрива русата му коса, и се издокарва с чифт слънчеви очила. Спирай колата. Хайде, Леми…

Майорът се подчини и слезе от лимузината, след като каза на Бертие да направи същото. Започна бързо да говори на лейтенанта. Застанал с гръб към Дьо Форж, той извади портфейла си и измъкна три банкноти от по хиляда швейцарски франка. Това правеше повече от хиляда английски лири.

— Готово — докладва Леми, когато отново потъна в седалката си. Лицето му бе пламнало от краткия контакт със стихиите отвън.

Колата и ескортът продължиха пътя си. Дьо Форж си мислеше, че трябва да се разпореди и за наблюдението на жена си Жозет. Ако в Париж бяха разбрали какво се готви в Трети корпус, генералът трябваше да очаква техни агенти.

— Генерал Шарл дьо Форж е най-зловещата политическа фигура във Франция през това столетие — каза Лазал.

Пола погледна Туийд, който само кимна на французина да продължи. Бяха се върнали от швейцарския ресторант и отново седяха в тесния кабинет на Лазал.

Пола бе схванала тактиката на Туийд. Той все още събираше информация, преди да се върне в Лондон, преди да реши как да разгърне силите си. Този етап тя вече познаваше.

— Той подпалва френското обществено мнение и го настройва срещу Германия — продължи Лазал. — Дюбоа, лидерът на партията „За Франция“, е негова кукла, безсловесна марионетка. Дьо Форж е този, който определя какъв курс да вземе Дюбоа. Това е скандално — Германия е най-миролюбивата нация в цяла Европа. А Дьо Форж изкуствено насажда и поддържа един неоснователен страх от новата обединена Германия.

— Защо? — попита Туийд. — Каква е целта му?

— Да стане следващият президент на Франция…

— Как, по дяволите, си представя това? Та той е генерал!

Лазал се усмихна накриво:

— Съществува прецедент — генерал Дьо Гол…

— Който взе властта в момент, критичен за цялата нация. Тогава и правителството се бе отчаяло.

— Именно този сценарий сега отново и успешно създава Дьо Форж. Безредици, улични боеве. Явно не разбирате истинското значение на това, което е станало в Бордо.

— А защо точно там?

— Защо в Бордо? Ето, че стигнахме и до това. Разбирате ли, Бордо е градът, който е бил свидетел на три кризи в страната, а и на две унизителни поражения, нанесени ни от германците. През 1871-ва, когато войските на Бисмарк разгромиха нашите, Германия анексира Елзас и Лотарингия. През 1914-а френското правителство изпадна в паника и временно се премести в Бордо. И най-накрая, през 1940-а, както знаете, премиерът Пол Рейно също избяга заедно с кабинета си в Бордо. А после се предаде на Хитлер.

— Все още не разбирам защо Дьо Форж започва кампанията си оттам.

— Той поиска да бъде прехвърлен в командването на Трети корпус отчасти защото базата е близо до този град. Дьо Форж използва Бордо за символ на унижението на Франция. Кой град би бил по-подходящ за започването на една реваншистка кампания? Кампания, чиято цел е превръщането на Франция в най-могъщата държава на континента.