Колин Форбис - Огнен кръст

— Извинете, бихте ли ми помогнали? Ще изпусна полета си до Лион, а трябва да върна този ситроен в бюрото за коли под наем. Можете ли да го направите вместо мен? — Нюмън намигна. — Бедата е там, че ме чака най-търпеливата жена на този свят. Няма и да помисли да изтрае до следващия полет…

— Колко трябва да им се плати? — попита шофьорът, заковал поглед в банкнотата.

— Нищо. Всичко е платено в аванс, както обикновено…

— Бензин?

— Използвал съм много по-малко от платения.

Нюмън подаде парите.

— Много е, но по-дребни нямам. Обаче това, дето ме чака в Лион, си заслужава разходите.

— За мен ще бъде удоволствие, сър…

Банкнотата изчезна в дрехите на шофьора. Той изтича към ситроена, а Нюмън бързо влезе в сградата, но веднага забави крачка. Двама мъже в шлифери и шапки стояха прави до едно от кафенетата. Стойката им беше някак прекалено изправена, приличаше на военна. Той дръпна надолу баретата и бавно тръгна към гишето. Завериха билета му. Нюмън остави сака си на лентата и се отправи към изхода за полета до Париж.

Успокои се, едва когато машината на „Ер Интер“ се издигна във въздуха. Нямаше намерение да се мотае в Париж. Възможно най-скоро щеше да се качи в самолета за Лондон. Докато се отдалечаваха от земята — равно поле от зелени и сиви петна, той се молеше на Бога Изабел да е в безопасност в Аркашон.

Парижкият щаб на контраразузнаването — DST — се намира на една невзрачна уличка, която туристите обикновено дори и не забелязват, въпреки че „Рю де Сосайе“ — тясна и криволичеща пряка на „Рю дю Фобур Сент Оноре“ — е съвсем близо до Елисейския дворец — резиденцията на президента на Франция.

Входът представлява каменна арка, водеща към павиран вътрешен двор, и само полицаят пред него подсказва, че в тази сграда се изработва защитата на френската република.

Туийд и Пола седяха в тесния кабинет на началника на DST, който, застанал прав, наливаше кафето. Рене Лазал беше висок и едър мъж на възраст някъде между 40 и 50 години. Будните му подвижни очи наблюдаваха Туийд изпод гъстите вежди и зад очилата с рогови рамки. „Този човек е незаменим — веднъж го бе описал Туийд. — Особено в кризисни ситуации.“

— Радвам се, че си взел Пола със себе си — започна Лазал и леко й се усмихна. — Една опитна жена може да забележи важни неща, които мъжът може и да пропусне.

— Опиши ми положението — каза Туийд, решил да изслуша мнението на домакина, преди да даде своето.

— Критично. Скоро ще е катастрофално. За Франция, а вероятно и за цяла Европа.

— Обикновено не си толкова мелодраматичен.

— Първо ми разкажи къде бяхте досега.

— В Женева, после в Базел. От Базел дойдохме направо тук.

— Значи Робърт Нюмън работи сам в Бордо.

Туийд рядко можеше да бъде хванат неподготвен. Дори и сега изражението му не издаде нищо. Пола също бе изненадана, но се постара да не промени израза си и небрежно кръстоса крака.

— Нюмън добре ли е? — тихо попита Туийд.

— Сега вече е. Двама от моите хора са го забелязали, когато е хващал самолета от Бордо за Париж…

Телефонът иззвъня и той се извини. Изслуша съобщението, благодари и затвори.

— Нюмън се движи бързо. Изпратих хора да посрещнат самолета му на летище „Орли“. Взел е такси до летище „Шарл дьо Гол“ и в момента пътува към Лондон.

— Преди малко, когато те попитах за Нюмън, ти каза „сега вече“. Защо?

— Когато пристигнал на аерогарата в Бордо, бил облечен като французин. Оперативният работник, който го забелязал, го е срещал веднъж. Промяната на дрехите подсказва на моя подозрителен ум, че Нюмън се е опитвал да избегне някакво преследване. Възможно ли е?

— Той отлетя за Бордо със задача от немското списание „Шпигел“. Трябваше да вземе интервю от генерал Шарл дьо Форж.

Лазал повдигна вежди:

— Нашият мистър Нюмън е смелчага. Франция е пред земетресение. А аз съм сигурен, че човекът, който го подготвя, е генерал Шарл дьо Форж. Той вижда себе си като новия Дьо Гол. Бих казал псевдо Дьо Гол.

— Можеш ли да обясниш това по-подробно? — попита Туийд. — И дали сте открили защо моят агент, работещ под името Анри Бейл, е бил арестуван от DST?

— Едно по едно, ако обичаш. Извинете ме… — отново вдигна телефона и бързо заговори на френски.

Пола схвана основното. Лазал изпращаше нов отряд от двадесет агенти в Бордо. Заповяда да тръгнат незабавно.

— Подсилвате хората си в Бордо — каза Пола. — Извинете ме, че се намесвам, но не можех да не ви чуя.