Колин Форбис - Огнен кръст

Лазал се усмихна:

— Разбира се. Толкова съм напрегнат, че забравих, че френският ти е по-добър от моя английски.

— Английският ви е наред. Още веднъж моля за извинение.

— Не се тревожи — Лазал разтвори ръце. — Сега на въпросите и, Туийд. Първо, когато са прибрали Бейл от бар „Маями“ и по-късно убили при гара „Сен Жан“, в района на Бордо не е имало нито един истински наш агент. В противен случай щях да знам — съобщава ми се за местонахождението на всеки, работещ в тайните служби. Мъжете, арестували Бейл, само са се представили за такива. — В обикновено спокойния му глас се промъкна острота. — А това съвсем не ми харесва. Ето защо наводнявам този град с мои хора. Една от причините.

— А другата?

— Нека се върна на този въпрос по-късно. Лично се свързах с префекта на Бордо. Досега полицията там не е стигнала доникъде. Но той ми разказа една любопитна история. Приели анонимно телефонно обаждане. Съобщили им, че на дъното на някакво дере, доста далеч от Бордо, се намирал фургон „Берлие“, какъвто използват Силите за борба с безредици. С трупове вътре. Човекът дал и общо описание на мястото.

— Любопитно, наистина — съгласи се Туийд. — Намерили ли са го?

— Не! Нито фургона, нито телата. Но открили моста, който им бил описан по телефона… — Той показа с ръце формата на моста. — Намерили го полуразрушен, а единият от каменните парапети бил в дерето. — Той замълча за миг. — Открили и следи от много тежка верижна машина — от тези, които използват в армията. Или по-точно — в инженерните подразделения на Трети корпус. Само такава машина би могла да повдигне и транспортира фургон „Берлие“.

— Обадихте ли се на генерал Дьо Форж? — попита Туийд.

— Защо? Нямахме никакви солидни доказателства. Никакви свидетели. Просто още един загадъчен инцидент, който добавям към досието на Дьо Форж — той погледна Пола. — Друг факт в това досие е английската любовница на Дьо Форж във вила „Форбан“, близо до щаба на Трети корпус. Някоя си Джийн Буржойн. И идва от някакво забутано място в Източна Англия, за което никога не съм чувал — той погледна досието. — Ето го — Олдбърг.

Пола едва овладя напрежението си. Започна да изброява фактите, които й бяха известни:

— Джийн Буржойн. Русокоса красавица. От семейство на благородници с много земи в Линкълншър. Не я приемат добре в аристократичните среди на Лондон, защото веднъж казала „Лондонското общество е една невероятна скука.“ Цитирам думите й. Слави се с много висок коефициент на интелигентност. Независима и малко дива. Обожава авантюрите.

— Вилата „Форбан“ — продължи Лазал. — Собственост на Дьо Форж, използва я за тайни срещи с нелегалния „Черен кръг“.

— Какъв е този кръг? — попита Туийд. — Имам чувството, че ваш агент е внедрен в лагера на Дьо Форж.

— Нима съм казал такова нещо? — Лазал повдигна вежди. — Сега ще отидем да обядваме в един швейцарски ресторант на Площада на Мадлената. А после ще ви разкажа за „Черния кръг“…

В копринен халат, развързан на тънкия й кръст, Джийн Буржойн седеше пред масичката в спалнята във вила „Форбан“. Мислеше си, че Дьо Форж явно е в период на трескава активност. Беше едва обед, а новото посещение на генерала, само дванадесет часа след предишното, бе сигурен знак, че за Дьо Форж се задава нещо голямо. Той като че ли изпитваше най-голяма нужда от нея в периоди на криза. На масата до прозореца лежеше коженото му куфарче.

Дьо Форж излезе от банята, бършейки тялото си. Облече бързо униформата си и погледът му попадна върху куфарчето. За миг замръзна на място, после спокойно довърши тоалета си.

Обикновено оставяше куфарчето на майор Леми, преди да влезе във вилата. Но когато днес пристигнаха, бе започнало да вали и той, забързан, бе забравил за него. Дьо Форж бавно се приближи до тоалетната масичка, очите му — хипнотично фиксирани в нейните, отразени в огледалото. След миг тя отклони погледа си и продължи да нанася крем върху лицето си. Ръцете му хванаха раменете й, смъкнаха от тях халата и хубавите й заоблени гърди се откриха, когато дрехата се свлече в скута й.

— Стига толкова, Шарл — каза тя с леко дрезгавия си глас. — Време е да си вървиш. А аз ще отида за няколко дни в Англия. Тръгвам днес.

Натискът върху красивите й рамене се усили. Джийн никога не показваше страх от Дьо Форж и предполагаше, че това я прави още по-привлекателна за него. Гласът му прозвуча застрашително тихо:

— Сложих си куфарчето на онази маса. Сега не е в същото положение, в което го оставих. Имам набито око за подробности.