Колин Форбис - Огнен кръст

Отдолу пълчища маскирани хора, размахващи палки и бутилки, крещяха с пълно гърло.

Песента не стихваше нито за миг.

Хванал чашата си, Нюмън продължаваше да наблюдава. Имаше неясното усещане, че някой умело дирижира това, което ставаше на улицата. Демонстрацията се превърна в дивашки бунт. Група мъже нахлуха в някакъв ресторант, смъкнаха дантелените завеси, започнаха да обръщат масите, преди клиентите да са успели да се измъкнат. Събаряха посетителите на земята. Мъже и жени — за тях нямаше значение. Терорът бе завладял улиците.

След като изпочупиха всичко вътре, бунтовниците се изляха навън, търсещи нов обект. Един от тях с флакон боя под налягане в ръка започна да пише по витрината. Огромните букви на думата ЕВРЕИН! покриха стъклото. Под тях остана името на собственика Бронщайн.

Нюмън бе успял да преброи около двеста маскирани мъже, беснеещи из улицата, когато малко по-нагоре спря фургонът на Силите за борба с безредиците. Полувоенната организация бе изпратила хора да обуздаят безумната тълпа. Безумна? Това, което последва, бе невероятно.

Наглед подивялата тълпа се прегрупира в няколко отделни ядра. Един звънец изпълваше всичко със звуците си като задействана алармена система. Предупреждение? Сигнал? Вместо да се оттеглят, новосформираните групи се втурнаха към фургона, откъдето излизаха униформените мъже, облечени в черни якета и шлемове и въоръжени с палки. Седмина от демонстрантите извадиха пистолети с къси и широки дула и се прицелиха във фургона. Изстреляха малки снаряди, които улучиха паважа пред колата и покриха всичко с облаци сълзотворен газ. Униформените мъже се запрепъваха, започнаха да кашлят, някои притиснаха ръце към възпалените си очи. Втори отряд от демонстранти, въоръжен с подобни пистолети, насочи дулата към ничията земя между размирниците и Силите на реда. Нови снаряди избухнаха върху уличната настилка. Димни бомби. Черен пушек плъзна встрани и нагоре.

Под прозореца на бара, в който стоеше Нюмън, двама мъже сграбчиха някакъв човек с телевизионна камера, а трети я взе от ръцете му, преди да е успял да я включи. Насочи обектива встрани и бавно обходи разбитите магазини, ресторанти и барове. Но не засне нито един от демонстрантите.

Когато той свърши с камерата, един от главорезите извади палката си и удари безпомощния оператор в тила. Оставиха го на бордюра, но той се свлече в канавката. Хвърлиха камерата в скута му.

Звънецът бе замлъкнал. Тълпата се раздвижи — организирана на групи, като войсково подразделение на учение. Половината изчезнаха в страничните улици. Останалите се качиха в големи покрити фургони, които пристигнаха откъм гара „Сен Жан“. Колите бързо напуснаха района.

Улицата изведнъж опустя. Униформените мъже, възстановяващи се от газовата атака, преминаха димната завеса, за да открият, че противникът им е изчезнал. Нюмън внимателно отвори прозореца и чу звука от ботушите, газещи сред купища изпотрошени стъкла. Мястото приличаше на бойно поле.

Барът беше притихнал, когато Нюмън разбута хората около себе си. Излезе от помещението и се затича надолу по стълбите, за да изпревари пристигането на Силите на реда. Продължи да тича по улицата, където бе паркирал, стигна до колата, отключи я, влезе и подкара към летището, далеч от главната улица.

Бе имал намерение да се отбие в „Пулман“ и да прибере багажа си. Отказа се. Единствената му цел сега беше да се измъкне от Бордо жив.

Съмняваше се, че този бе единственият бунт в града. Това, което видя, носеше всички белези на старателно организирана терористична кампания. Целите й — да изплаши до полуда населението. Да наруши равновесието му до състояние, в което то би приело всяка нова власт, стига да му обещае силно правителство, законност и ред. Всичко, което би му позволило да живее отново нормално и мирно. Стратегията беше сатанинска.

Приближи внимателно летището, за да е сигурен, че никой не се оглежда за него. Страхуваше се и от преследвачи, предрешени като агенти на тайните служби. Вероятно вече имаха номера на ситроена, който трябваше да върне в бюрото за коли под наем. Намали, като остави доста автомобили да го задминат. Когато влезе в района на летището, пред него имаше дълга опашка от коли, от които излизаха пътници. Нюмън изключи двигателя, извадя ключовете и се огледа.

Наблизо униформен мъж чакаше някого, застанал до празна лимузина. На лентата на шапката му бе изписано името на някакъв хотел. Нюмън взе сака си, излезе, приближи се към шофьора и заговори бързо, стиснал с пръстите си петстотинфранкова банкнота.