Колин Форбис - Огнен кръст

Между тридесет-четиридесет годишен според Туийд, Роузуотър се държеше приятелски и непринудено, беше гладко обръснат и с обрулено от вятъра лице на човек, който прекарва много време на открито. Носът му беше като изсечен, имаше умни очи, скрити под тъмни вежди, и добре сресана гъста коса. Красив мъж със силен характер.

— Това е Туийд — представи го Пола на немски. — Работи в службата за сигурност — продължи тя, спазвайки инструкциите на шефа си. — Освен това е и добър приятел.

— Служба за сигурност? — веждите на Роузуотър леко се повдигнаха, чакащи по-нататъшно разяснение.

— Служба за сигурност — повтори Туийд и стисна ръката му.

Роузуотър имаше големи и силни длани. Той се усмихна топло и кимна, без да настоява повече. Обясним интерес за човек, работещ под прикритие за военното разузнаване, помисли си Туийд.

— В хотела има приятна трапезария с изглед към Рейн. Можем да закусим заедно — предложи Роузуотър. — Пристигнах с кола по магистралата от Фрайбург. Разстоянието не е никакво, но не успях да хапна нищо. Честно казано, гладен съм като вълк.

Туийд знаеше трапезарията, бе отсядал в този хотел и преди, но не спомена за това. Роузуотър ги заведе до една маса при големите прозорци, гледащи към покрита веранда, където през лятото по-заможните се срещаха на чашка или за вечеря.

Зад верандата бързо течеше Рейн, а цветът на водата беше мръсен в сравнение с този на Рона в Женева. Колона шлепове, теглени от малък влекач, бавно пореше вълните, плавайки срещу течението. Роузуотър седеше с лице към гостите си. Когато поръчаха закуската, той се обърна към Пола:

— Вече се примирявам със смъртта на Карин — той погледна шлеповете. — Поне си внушавам, че е така. Но мисля, че още не съм преодолял шока.

— Наистина ли искаш сега да ти разкажа какво се случи? — попита Пола.

— Мисля, че ще ми помогне. В момента работата ми ме поставя под голямо напрежение — за миг погледна към Туийд. — Не е много различно от вашите сфери на сигурността. Но не мога да разбера дали това ми помага или не — той погледна Пола. — Просто ми разкажи как стана. Това, което ме порази, беше фактът, че по телефона спомена думата убийство. Защо точно Карин?

— Това искаме да знаем и ние — рязко се намеси Туийд и млъкна, като се зае с превъзходния хляб на масата.

Пола също се умълча. Бавно отпиваше кафето си и внимателно мажеше със сладко филия хляб. Роузуотър бе отклонил погледа си към далечния край на ресторанта и Туийд бързо погледна в същата посока.

Една привлекателна брюнетка в тридесетте беше седнала сама на маса до стената. Бе кръстосала красивите си крака, а полата й се бе вдигнала над коленете. Бавно потупваше с ръка крака, качен върху другия, и гледаше право към Роузуотър. Той за миг се взря в нея с безизразно лице и после се обърна към Туийд. Усмихна се широко, за да не разбере брюнетката какво казва.

— Виждал съм някъде тази жена и преди. Мисля, че са ме проследили, а аз съм извънредно предпазлив.

— Може би просто те харесва — подразни го Пола.

Вече разбираше, че характерът на Роузуотър можеше да привлече много жени. Този мъж излъчваше доброжелателност и чувство за хумор. Гласът на Роузуотър остана сериозен:

— Съмнявам се. Веднъж е случайност, два пъти — сигнал за опасност. Не зная дали Пола ви е казала, Туийд, но аз работя за военното разузнаване.

— Спомена ми мимоходом. Няма за какво да се тревожите. Моята работа ме задължава да бъда много дискретен.

Той отпи от кафето си, като остави топката на Пола — тя бе по-подготвена да задава въпроси. Роузуотър обаче продължи да говори на Туийд.

— Казахте, че работата ви е свързана със службата за сигурност?

— Точно така — съгласи се Туийд и отново остави забележката без коментар.

— Подходящо ли ще е сега да ти разкажа какво се случи в Сафък? — намеси се Пола. — Или искаш да научиш подробностите по-късно?

— Разкажи ми всичко. Ще се чувствам по-добре, ако знам…

Той се обърна към нея и изслуша внимателно редактираната версия, която отново пропускаше връзката с Парк Кресънт, такава, каквато бе представена и на главния инспектор Букенън в Лондон. Роузуотър я гледаше в очите, без да обръща внимание на закуската си, докато тя стигна до края на разказа си:

— … и после полицията дойде и пое случая. В крайна сметка се прибрах вкъщи, като се опитвах да отърся от ума си преживяното.

— Видя ли убиеца? Предполагам, че е носил маска на лицето си.

— От върха на дървото виждах всичко, но не съм сигурна кой беше. През цялото време се опитвах да се скрия от въоръжените мъже.