Колин Форбис - Огнен кръст

— Какво стои зад всичко това?

— Трябваше да попиташ кой, но това аз не зная.

Не му повярва, но замълча. Скоро щяха да кацнат в Базел и тя се подготвяше за разговора с мъжа на Карин. Какво, за бога, можеше да каже той на Туийд?

В една усамотена вила на изток от Генералния щаб на Трети корпус Дьо Форж скочи от леглото и бързо влезе в банята по долнище от пижама. Завъртя крана на студената вода и застана неподвижен под ледените струи, които обливаха стройното му тяло.

Джийн Буржойн се измъкна от голямото легло по-бавно, покри с кърпа голото си тяло, отвори вратата и вдигна вестника, който прислужницата бе оставила на пода. Седна на ръба на разхвърляната спалня, четейки заглавието, и вдигна поглед, когато Дьо Форж отново се появи, изсуши се и бързо облече униформата си. Изправи се, като държеше с една ръка кърпата, с другата — вестника.

Джийн Буржойн беше висока метър и седемдесет, тежеше почти колкото Дьо Форж, имаше руса коса, стройна фигура и дълги красиви крака. Лицето й бе издължено, с подчертана брадичка и хубав цвят, който не дължеше нищо на гримовете. Тя подаде вестника на Дьо Форж. Заглавието съобщаваше за бунтовете в Бордо.

— Шарл, това няма нищо общо с теб, нали? — попита тя, като гледаше проницателно.

Дьо Форж погледна вестника. Хвърли го на дебелия килим. Дясната му ръка се повдигна и той удари жената през лицето с опакото на дланта си. Тя политна назад и падна на леглото. Кърпата се свлече, като откри хубавото й тяло. Очите й се впиха в неговите, когато тя вдигна кърпата, уви я отново около себе си и се изправи.

Гласът й бе спокоен. Дори успя да се усмихне с презрение.

— Никога не го прави отново, Шарл. Може да си велик мъж, но се съмнявам, че Дьо Гол някога е удрял жена. Може би затова — продължи тя — жена ти Жозет не държи да бъдете заедно.

Дьо Форж пристъпи напред, а очите му блестяха от ярост. Тя вдигна предупредително пръста си, а гласът й се превърна почти в шепот.

— Казах никога. И държа на думите си. Между другото, онзи червей, майор Леми, сигурно вече замръзва отвън. Дългът ви зове, генерале!

Той се поколеба, като не разбираше дали му се подиграва. После се завъртя на пети, отиде до вратата и спря, преди да я отвори и да излезе.

— Джийн, ще ти се обадя отново, когато съм свободен.

— Както желаеш…

Но Дьо Форж си бе тръгнал. Отвън, пред вратите на двуетажната каменна вила, оградена от вечнозелени дървета, беше паркиран луксозен ситроен. Майор Леми крачеше напред-назад, като размахваше ръце около тялото си и търкаше облечените си с ръкавици длани в шинела. Беше по-студено дори от предишната нощ. Дьо Форж погледна небето — нисък таван от мрачни облаци. То сякаш заплашваше със скорошен сняг.

Дьо Форж хвана волана — обичаше да кара бързо. Леми седна до него и генералът ускори по лъкатушния път, като изхвърляше с колелата потоци чакъл, докато стигна шосето. Натисна педала и заразпитва Леми за подробностите около новата ситуация. Още бе ядосан от въпроса на Джийн. Жените служеха само за едно и никога, по дяволите, не трябваше да задават сериозни, дори опасни въпроси.

— Генерал Али е готов да започне подготовката веднага щом се върнете в щаба — информира го Леми.

— Това е ясно. Виждам, че сме започнали в Бордо.

— Само началото — Леми изкриви в усмивка устните си. — Следва още Тулон, Марсилия, Тулуза.

— После Лион — продължи Дьо Форж. — Направете го да изглежда като въстание, като революция. А след това — големият удар — Париж…

Джийн Буржойн седеше пред тоалетната си масичка във вила Форбан и нанасяше с памук билков мехлем върху удареното от Дьо Форж място. Не вярваше да остане синина, но искаше да се застрахова.

— Една кратка почивка у дома в Англия май ще е най-доброто, което мога да направя — мислеше си на глас тя. — Нека Шарл се поизмъчи малко без мен. Мога да изкарам няколко дни в къщата на чичо в Олдбърг…

Точно в 8.45 ч. Туийд влезе в „Драй Кьониг“ — хотел „Трима крале“ — в Базел. Пола вървеше след него. Той подаде двата куфара на чакащия портиер, даде му щедър бакшиш и го помоли да ги остави на сигурно място.

— Виктор вече е тук — прошепна Пола.

Пред рецепцията на главния вход се намираше добре мебелираното фоайе на хотела. От един дълбок кожен фотьойл се надигна висок и строен мъж, облечен в немско спортно яке и широки панталони. Приближи се към тях да поздрави Пола, прегърна я и я целуна по бузата.

Туийд изучаваше англичанина, който бе заговорил на немски — един от няколкото езика, които и той, и Пола говореха добре. Предположи, че Виктор Роузуотър си създава някакво прикритие дори в Швейцария.