Колин Форбис - Огнен кръст

— Ти каза „отчасти“. Каква е другата причина?

— В Трети корпус той е близо до своя приятел и съюзник генерал Лапоант — командира на „ударните сили“, ядрената мощ на Франция.

— И молбата му за прехвърляне беше приета?

— Друг негов съюзник е министърът на отбраната Луи Жанин. Дьо Форж го държи в малкото си джобче.

— Но президентът би могъл да направи нещо, не може да не знае какво става в страната.

— Елисейският дворец? — отново се показа киселата му усмивка. — Президентът много внимава къде стъпва. Още не може да повярва, че един обикновен генерал е в състояние да го предизвика. От друга страна, „За Франция“ го тревожи с нарастващата си популярност. Дюбоа непрекъснато призовава за изхвърлянето на алжирците и арабите от страната.

— Но това съвсем не може да се нарече национална криза — продължи Туийд, решен да накара Лазал да се аргументира докрай.

— Скоро ще може. Разбрах, че по време на бунтовете в Бордо… — прекъсна го един адютант, който влезе в кабинета и остави пред Лазал дълъг лист хартия. Погледна гостите, извини се за нахълтването и бързо излезе. Обикновено спокойното лице на Лазал стана сериозно и мрачно. Той погледна към Туийд.

— Казваш, че няма криза. Този кодиран факс е пристигнал току-що. Съобщава за големи размирици в Лион. Първите сведения са за около хиляда и петстотин пострадали и напълно опустошен център. Размирниците са носели маски и нито един не е арестуван. Силите на реда са били атакувани със сълзотворен газ и димни бомби. Приближава се към Париж с всеки изминал час.

— Значи планът му работи.

— Да, Туийд. Дестабилизира държавата, създава условия за революция. И познай кой ще е спасителят на Франция…

— Разкажи ми за „Черния кръг“, спомена го преди.

Лазал безпомощно разтвори ръце:

— Усилено се твърди, че всичко това се планира от един малък клуб. Моето разузнаване предполага, без да има доказателства, че негови членове са Дьо Форж, генерал Масон — началник-щаб на армията, генерал Лапоант, Луи Жанин — министър на отбраната в Париж, и Емил Дюбоа.

— Други членове?

— Вероятно още един. Наричат го Птицата.

— Птицата? — намеси се Пола. — Що за странен прякор?

— Предполагаме, че просто идва и си отива, че не само снабдява Дьо Форж с пари за кампанията му, а и че тайно му доставя нови модели оръжие, с които армията му официално не разполага. Вероятно дори смъртоносни бойни газове.

— Някаква идея кой може да е Птицата?

— Не. Между другото, не споменавайте никъде за разговора ни, дори пред член на кабинета или мой подчинен. Дьо Форж навсякъде има шпиони.

Туийд беше поразен. Никога преди не бе чувал началника на френското контраразузнаване да говори така. Пола реагира веднага:

— Значи Дьо Форж е подкарал влака и сега на него се качват пътниците.

— Добре го каза — съгласи се Лазал. — Да се надяваме, че не е станало прекалено късно.

— От друга страна — продължи Пола, предполагам, че също имаш внедрени свои агенти. Откъде иначе би могъл да знаеш толкова добре какво става в лагера на Дьо Форж?

— Наистина имам информатори — предпазливо отвърна Лазал. — Но не само тукашната ситуация ме тревожи. Положението в Германия също взема странен обрат. На Рейн работи нелегално една дясна екстремистка групировка — „Сигфрид“. А това помага на Дьо Форж да представи Германия като заплаха.

— Няма ли човек от висшите кръгове на властта — освен президента — на който да можеш да се довериш? — попита Туийд.

— Има един силен мъж — Пиер Навар, министър на вътрешните работи и мой пряк началник. Той ненавижда Дьо Форж. Но положението му има един недостатък. Президентът мисли, че всичко ще е наред, стига Навар да е в кабинета, за да се противопоставя на Луи Жанин, който пък го успокоява, че не съществува опасност от преврат.

— Значи нещата са оставени да се развиват от само себе си.

— Точно така. Сега, преди да засегна един деликатен въпрос, има ли нещо друго, за което искате да ме попитате?

— Да — бързо отговори Пола. — Трябват ми сведения за личния живот на Дьо Форж. Това може да се окаже слабото му място.

Лазал се изправи и отвори вратата на вграден в стената зад него дървен шкаф. Вътре имаше сейф. Набра комбинацията, отвори желязната врата, извади една дебела зелена папка и я постави на бюрото.

— Доста си се потрудил — обади се Туийд, когато Лазал разгърна папката.

— Дьо Форж ме е обсебил — призна французинът.

Докато прелистваше досието, Пола огледа стаята. Мебелите бяха стари — евтино дървено бюро с издраскан плот, паянтови дървени шкафове. Прозорците плачеха за измиване, а завесите отдавна бяха забравили какво е пералня. На идване обаче тя бе забелязала през една отворена врата на приземния етаж стая, пълна с компютри, факсове и блестящи зелени екрани. DST представляваше странна смесица от вехтории и съвършени технологии.