Лазал се обърна към Пола и заговори:
— От десет години Дьо Форж е женен за Жозет — парижка светска дама. Тя притежава един апартамент в Бордо и друг тук, в Паси. Наследява състоянието на баща си, който по времето на сватбата им е бил министър на отбраната. Ето снимката й…
Пола се вгледа в елегантната брюнетка в къса пола, седнала на диван и кръстосала разкошните си крака. Жена, която знае как да използва предимствата си.
— Привлекателна, умна, знае какво иска — позволи си да я определи Пола.
— Превъзходен анализ — каза Лазал, впечатлен. — Освен това иска да бъде съпруга на президента на Франция.
— Той верен ли й е?
— Боже мой! Не! Апетитът на Дьо Форж към благините на живота е направо неутолим. Начело на списъка за него са жените. Както ви казах преди обяда, има любовница — англичанка. Прекарва много време във вила „Форбан“, близо до щаба на Трети корпус. Позволете ми да ви представя Джийн Буржойн…
Пола пое снимката на ослепителна красавица с дълга руса коса. Джийн Буржойн седеше на плетен стол на някаква поляна, а фонът зад нея беше гъста горичка от вечнозелени дървета. Носеше прилепнал по тялото син пуловер, който подчертаваше чувствената й фигура, а широката й уста се смееше, но някак мрачно.
— Снимката е малко размазана — рече Пола.
— Правена е тайно с телеобектив.
— Предполагам, че Жозет не знае за съществуването й.
— Наистина ли мислиш така? — Лазал се засмя, като за пръв път, откакто се бяха видели, се отпусна. — Имам основание да вярвам, че Жозет знае за всички малки прегрешения на мъжа си.
— И се примирява с тях?
— Не им обръща внимание. Нали ти казах, иска да остане съпруга на мъжа, който един ден ще е президент на Франция. Невероятно амбициозна жена. Тя също си има своите историйки. И то винаги с мъже, които биха могли да бъдат полезни на Дьо Форж.
— Опасна дама — ако това е думата.
Лазал извади нова снимка:
— А ето и майор Жул Леми. Шеф на разузнаването на Дьо Форж. Някои казват, че той е неговият зъл гений. Леми е луд, абсолютен фанатик. Говори се, че пробягва петнадесет мили всеки ден независимо от времето.
Туийд се наведе към Пола, за да погледне снимката. Мъж с лисиче лице, силни черти и блестящи очи. Пола се намръщи и върна снимката.
— Не ми харесва. Не ми се иска да го срещна в някоя тъмна нощ.
— И накрая — това е сержант Рей. Имам две фотографии. Вземете едната. Ако страховитият Робърт Нюмън мисли да се връща в Бордо, по-добре ще е да знае нещичко за Рей.
— Каква роля играе? — попита Туийд, докато Пола разглеждаше новото лице.
Рей носеше униформата и пагоните на лейтенант. Лицето му беше като на гном, а възрастта му не можеше да се определи, но очите му бяха лукави и зли.
— Ординарец на Дьо Форж официално. Най-важно е обаче умението му да изработва и замаскирва всякакви бомби. В това отношение е изобретателен като дявол.
— Дьо Форж явно се специализира по дяволи — каза шеговито Туийд, за да разведри атмосферата. Подаде снимката на Пола и тя я пъхна в чантата си. Лазал кротко барабанеше с пръсти, втренчен в Туийд.
— Сега стигнахме до деликатния въпрос. Знам колко цениш и колко се грижиш за агентите си. Ето какво открихме за убийството на Анри Бейл. Бил е взет от един бар, наречен „Маями“, където е работел. Отвели са го двама мъже, представили се за офицери от тайните служби. Получихме по факса доклада за аутопсията. Много подробен доклад.
— И какво ни казва? — тихо попита Туийд.
— Че е бил удушен. Онова, което ми се струва най-интересно в доклада… — той спря и погледна Пола. — Надявам се, че не звучи цинично.
— Ни най-малко — бързо рече Пола. — Имаме нужда от колкото се може повече информация.
— Патологът — продължи Лазал — е записал в протокола си, че удушвачът е бил професионалист. Думата е странна, но той я обяснява по-нататък. Задушаването е било бързо и резултатно. Палците на убиеца са притиснали гръкляна на Бейл и останали там, докато не издъхнал. След настъпването на смъртта — и именно това е странното — удушвачът направо е срязал врата на жертвата си. Звучи като дело на садист, психопат.
— По-скоро като опит да се прикрие професионалният опит — обади се Туийд.
— Носи се непотвърден слух, че убиецът е човек, за когото вече сме чували. Калмар.
— Откъде идват слуховете?
— Смятаме, че Калмар сам разкрива съществуването си, за да увеличи репутацията си и следователно хонорарите за специфичните си услуги.
— Произход?
— Забулен е в тайна — Лазал отново махна с ръка. — Някои казват, че е от Централна Европа. Други — че е източноевропеец, някъде от Балканите. Също както Интерпол, не разполагаме нито с негово описание, нито с някакъв ключ към националността му. Твърди се също, че владее няколко езика, но кои точно, пак не знаем.
Читать дальше