Колин Форбис - Огнен кръст

Роузуотър отново бе взел прожектора и сега трескаво претърсваше тревата и буците кал, като ровеше земята с пръстите на свободната си ръка. Ръката изведнъж замръзна. Пола изтръпна. Много бавно Роузуотър обиколи с лъча един малък участък от тревата. Преди секунди действията му бяха напомняли на поведението на безумец. Сега движеше ръката си бавно, уверено и систематично. Пръстите му отново за миг замряха, а после хванаха нещо. Той разтвори длан и освети предмета върху нея. После стисна фенера под мишница и започна да търка с ръкавицата си нещото, за да го почисти.

Изкачи обратно насипа, а голата му ръка бе здраво стисната в юмрук. Застана пред Пола, разтвори юмрука и освети дланта си. Пола разгледа златния пръстен със знак. Взе го и го показа на Нюмън, а после и на Роузуотър.

— На Карин ли е?

— Не. Погледни диаметъра на халката. Карин имаше малки ръце с тънки пръсти. Познат ли ти е този символ?

— Лотарингският кръст. Френски е. През Второто световна война е бил символът на Дьо Гол за Свободна Франция.

— По големината съдя — каза Роузуотър, — че е паднал от ръката на убиеца. Открием ли собственика, открили сме и удушвача…

— Прибери го в джоба си! Веднага! — нареди Нюмън.

Колата бързо се приближаваше и шумът от двигателя изведнъж се бе усилил. Преди да успеят да се спуснат от другата страна на насипа, мощен и заслепяващ лъч светлина ги прикова на бента.

— Останете на местата си! — заповяда един познат глас. — Няма накъде да бягате. Повтарям, останете върху бента…

Нюмън вдигна ръка, за да предпази очите си от ярката светлина. Насочи прожектора си към пътеката под насипа. Колата представляваше джип, качен върху огромни гуми — единственото превозно средство, което би могло да прекоси коварните блата.

— Изключи проклетите фарове, Букенън — изкрещя в отговор Нюмън. — Тук сме, няма къде да ходим. Чуваш ли, Букенън?

— Главен инспектор Букенън, ако обичате — извика Уордън зад волана на джипа.

— Не ставай смешен, Уордън — прошепна му Букенън. Нюмън за пръв път чуваше флегматичния сержант да си отваря устата. Обърна се към Пола и Роузуотър и с цяло гърло направи коментара си:

— Ставали и чудеса! Той можел да говори!

— Окей, Нюмън, достатъчно — извика Букенън. — Идвам горе при вас.

— Тогава кажи на шофьора си да угаси идиотските фарове. Фарът беше само един — огромен прожектор, монтиран на покрива на джипа. Уордън го изключи веднага. Букенън бързо изкачи насипа, извади фенерчето си и освети преобърнатата лодка.

— Можете да бъдете обвинени в повреждане на веществени доказателства.

— Откажи се — сряза го Нюмън. — Полицейските заграждения и знаците около мястото са вдигнати. Така че всеки може да си е играл с лодката.

— Все още държа да си поговоря с всички вас. Полицейския участък ли предпочитате или „Браднъл“, където съм отседнал?

— Не можеш да ни закараш в участъка — каза Нюмън все така агресивно. — И ти го знаеш. Но за „Браднъл“ нямаме нищо против. Стига да ни закараш дотам с джипа…

— Та значи — продължи Букенън, разпитвайки Роузуотър, — дойдохте тук, за да видите къде е била удушена жена ви?

Бяха се събрали в спалнята на инспектора. Прозорците гледаха към улицата. Стаята на Туийд се намираше от другата страна на хотела, на долния етаж, но беше далеч по-просторна. Спалнята едва успя да побере толкова много хора — Нюмън, Пола, Уордън, плюс главния инспектор и Роузуотър. Нюмън гледаше навъсено, недоволен от грубия подход на Букенън.

— Точно така — отговори Роузуотър. — Съвсем естествена реакция, не мислите ли?

— Имате чин капитан от Военното разузнаване?

— Да, от Рейнската британска армия.

— Значи сте в отпуск? По домашни причини?

— Не! — Висок колкото Букенън, Роузуотър гледаше разпитващия право в очите. — Пътувам, когато пожелая, където пожелая.

— Необичайно за британски офицер. Кое ви позволява такава свобода на придвижване?

— Работата ми. Вече ви казах. Военно разузнаване.

— Ще ми обясните ли малко по-подробно?

— Не. Съображения за сигурност. Нямате право да ми задавате такъв въпрос.

Букенън въздъхна.

— Позволете да ви припомня, капитан Роузуотър, че съм зает с разследване на убийство.

— Не е необходимо да ми припомняте — сухо му отвърна Роузуотър. — А мога ли аз да ви напомня, че се касае за убийството на жена ми?

— Открихте ли нещо интересно, докато се занимавахте с онази лодка? — настоя Букенън.

— Нищо — веднага излъга Роузуотър.