Колин Форбис - Огнен кръст

Бертие знаеше, че Буржойн няма да го познае. Въпреки факта, че бе стоял в стаята й във вила „Форбан“, докато чакаше Дьо Форж.

Боядисаната коса променяше вида му. Тъмните очила завършваха маскарада. Освен това Буржойн го бе виждала само в униформа. А смяната на военни дрехи с цивилни можеше да направи човек неузнаваем.

Тъкмо допиваше поредния коктейл, когато Буржойн облече палтото си и излезе от бара. Бертие я последва по стълбите към задния вход, извеждащ на улицата зад хотела. Колата й — „Ягуар“ — бе паркирана наблизо. Той изтича до своя форд, оставен до самия вход. Буржойн потегли и Бертие я последва на безопасно разстояние.

В студената нощ нямаше никакво движение. Тя зави наляво по една тясна странична уличка, после надясно по булеварда, също толкова пуст, и почти веднага свърна пак наляво, поемайки по алеята, изкачваща някакъв хълм. Високи стени се издигаха от двете страни и пътят тънеше в мрак. От време на време зад някой портал проблясваха светлините на големи къщи. Кварталът на богатите в Олдбърг.

Хапещият студ на ноемврийската нощ го блъсна в лицето. Тръгна пеша към мястото, където ягуарът се бе скрил от погледа, вдигна яката на английското си спортно яке и пъхна ръце в джобовете. От двете страни на входа в стената, през който бе минала колата, се издигаха каменни колони, украсени на върха с излети от олово старинни кораби. Внушителната резиденция се наричаше „Адмиралтейството“.

Бертие надникна зад едната от колоните и видя малка къща в архитектурния стил на осемнадесети век. Зад дръпнатите встрани завеси на прозореца вдясно от главния вход на сградата светеше лампа. Бертие забеляза възрастен мъж с оредяла коса, който наливаше нещо от бутилка. Стойката му беше съвсем изправена. Появи се и Буржойн — приближи се до прозореца и дръпна пердетата. Точно преди да се скрие от погледа, Бертие зърна блясъка на светлината по буйната й руса коса.

Тръгна обратно към колата. Нагази в някаква кал, седна зад волана и се опита да изчисти обувките си. Леми явно бе очаквал тя да посети някой свой любовник. Бертие се замисли дали старчето спадаше в тази категория.

Седеше с ръце в скута и разсеяно разтриваше средния пръст на лявата. Когато след половин час стана ясно, че тази вечер тя няма да ходи никъде другаде, Бертие подкара колата към „Браднъл“, спускайки се от най-високото място в Олдбърг.

Преди да извади пръстена, Пола накратко разказа за пътуването им до блатата. После измъкна носната си кърпичка, разстла я внимателно и го показа на Туийд.

Бяха сами в стаята му. Туийд отпи от кафето, поръчано по-рано, докато държеше в ръка пръстена. Остави чашата и го сложи на средния си пръст. Беше му прекалено широк.

— Ето че съвпада с това, което казаха патолозите — обади се Пола. — Удушвачът е с много големи ръце. Само такъв човек би могъл да носи този пръстен.

— Лотарингският кръст. Интересно — каза Туийд, като почисти със салфетката остатъците от кал. — Може да се окаже важно. От друга страна обаче…

— Това е връзка с Франция — настоя Пола. — Защо сте толкова скептичен? Казах ви къде беше открит и как.

— На този етап не искам да правя изводи. Разполагаме с доста информация, с много фрагменти от мозайката, но някои все още липсват.

— Добре, какво знаем дотук?

— Най-сбито, с убеждението на Лазал, че в най-скоро време метеж ще разлюлее Франция. Организиран от „Черния кръг“, ръководен вероятно от генерал Дьо Форж. Видяното от Нюмън в Бордо подкрепя тази теория.

— Все още изглеждате скептично настроен.

— Прекалено рано е да се осланяме на тази информация. Може да сгрешим. Кулман ни предупреждава за нелегалното движение „Сигфрид“ в Германия. Между това и събитията във Франция би могла да съществува връзка. Да не забравяме и Калмар — вероятния убиец на Карин и Питър Кари. Имам силно предчувствие, че именно той е ключът. Узнаем ли местонахождението и самоличността му, ще разберем всичко. — Мозъкът му бързо премина на друга тема. — Ще взема този пръстен. Сама разбираш, че скоро трябва да го предам на Букенън. Не можем да укриваме улики по случай на убийство.

— Мога и сега да го дам на Букенън…

— Не. Искам в лабораторията на Парк Кресънт да изработят точно негово копие. След това ще бъде даден на Букенън. Той знае ли, че съм тук?

— Сигурна съм, че не знае.

— Ще задържим така. Тази нощ няма да излизам от стаята си. Ще тръгна рано сутринта. До Лондон ще стигна с моята кола. Но май е по-добре първо да поговоря с Виктор Роузуотър и да го предупредя, че ще предам пръстена на Централния следствен отдел. Трябва да му оставя време да подготви версията си.