Колин Форбис - Огнен кръст

— Май сме жаднички — подразни го Изабел.

— Денят ми бе ужасно дълъг.

— Имате ли нещо против веднага да ви разкажа какво се случи?

— Да, но преди това искам да ви попитам нещо. Анри ли беше първият ви сериозен приятел?

— Не — лицето й се промени, стана напрегнато. — Бях сгодена за войник. Служеше в Трети корпус, беше командир на танк. Всичко завърши трагично.

— Искате ли да ми разкажете как?

— Защо не, все някой трябва да каже истината за генерал Дьо Форж — омраза звучеше в гласа й. — Името му беше Жозеф Ру. Сега можеше да нося фамилията му. Не съм разказвала на никой за това. Като журналист можете да добавите нещо към опита си. Историята наистина е ужасна. Не бих искала да разваля вечерята ви.

— Стомахът ми е здрав. Продължете по-нататък.

— Жозеф беше смел и независим. Дьо Форж пък има нещо, което нарича кладенец за наказания…

— Чувал съм за него.

— Наистина ли? Явно сте си създали много добри контакти. Веднъж генералът говорел пред група войници, сред които бил и Жозеф. Дьо Форж обича да слуша собствения си глас. Тогава проклинал евреите, казал, че те трябва да бъдат елиминирани от живота на французите. След като свършил, попитал дали някой има въпроси. Разбира се, никой никога не пита каквото и да е, но Жозеф се обадил.

— Какво е казал?

— Че мислел, че е в армията. Че политиката не трябвало да има нищо общо с военните. И че лично той имал двама много добри приятели евреи. Казал, че антисемитизмът е прокоба, че е насочен не срещу евреите, а срещу французите. Дьо Форж побеснял. Издал заповедта веднага.

Тя замълча и отпи малко вино, а ръката й трепереше. Стисна по-здраво чашата и внимателно я остави на масата.

— Каква заповед? — тихо попита Нюмън. — Ако все още искате да ми разкажете…

— Вече съм започнала — отвърна твърдо тя. — Веднага го отвели към кладенеца за наказания. Вързали го за палците на ръцете и го спуснали. — Тя се наведе напред и го погледна втренчено. — Можете ли да си представите да висите шест часа на палците си? А Жозеф беше едър мъж.

— Ужасно е. И варварско.

— Ето така Дьо Форж създава и поддържа това, на което казва желязна дисциплина. Някои от офицерите му го наричат Железния мъж.

— Продължете за Жозеф. Какво се случи после?

— След шест часа го извадили от кладенеца. Оставили го за известно време в болницата на Генералния щаб, а след това го пенсионираха. Пенсията му беше доста голяма.

— А какво беше състоянието му? — внимателно попита Нюмън.

— В болницата не ми разрешаваха да го посетя. Когато се прибра вкъщи, палците му бяха ужасно разтеглени. Моят лекар го прегледа и каза, че ще остане сакат за цял живот. Нищо не можеше да се направи за него. Жозеф винаги е бил много привлекателен мъж, а те го превърнаха в развалина. Това бяха и неговите думи — „Завинаги ще остана развалина.“

— А родителите му как реагираха?

— Жозеф беше сирак. Живеехме заедно в един апартамент. Точно преди да го изпишат от болницата, един от офицерите — някой си майор Леми — го предупредил, че ако разкаже на някого какво се е случило, пенсията му ще бъде спряна веднага.

— Жозеф как преодоля преживяното?

— В началото си мислеше, че можем да се оженим и да живеем от пенсията му.

— И затова не спомена пред никой за зверството в казармата?

— Имаше и друга причина…

Тя замълча, докато келнерът сервираше вечерята — печени барбуни с ябълки. На Нюмън не му хареса начина, по който главата на рибата се хилеше насреща му. Отряза я и я скри под опашката.

— Докъде бяхте стигнали? — подкани я той.

— Жозеф приемаше много болезнено недъга си. Беше сигурен, че прилича на изрод. Ужасяваше го мисълта, че може да бъде интервюиран и сниман за вестниците — тя отпи още вино и бързо го преглътна. Нюмън усети, че ще му разкаже нещо още по-ужасно. Жената изяде част от вечерята си и остави ножа и вилицата.

— Беше страшно потиснат. Много нещо не можеше да прави сам. Разбрах, че ще се случи нещо лошо в момента, в който престанахме да се любим. Каза ми, че вече не ставал за мен. Една вечер излезе сам — искал да се поразходи, да пийне нещо в някой бар, да се научи да води нормален живот. Зарадвах се.

Отпи още вино и загледа Нюмън, докато той й доливаше чашата. Подготвяше и него, и себе си за това, което следваше. Нюмън я изчака търпеливо.

— Жозеф ме излъга. Тайно от мен беше купил две железни тежести, стигнал до един мост над Гарона, вързал тежестите за глезените си, успял някак си да се прехвърли през перилата на моста и потънал в реката. По-късно през нощта водолази извадиха тялото му. Една жена го забелязала на моста и се обадила в полицията. Сега разбрахте, че генерал Дьо Форж е убиец.