Колин Форбис - Огнен кръст

— Сигурно има кой да се противопостави на тази очевидна лъжа.

— Не е само това — Кулман допи коктейла си, изчака Пола да поръча по още един и продължи: — В Германия съществува ново нелегално движение, организирано от хора извън страната. Състои се от групи, формирани от терористи. Не можем да разберем откъде идват. Движението се нарича „Сигфрид“ и явно се числи към екстремистката десница. Знаем, че непрекъснато се внася контрабандно въоръжение и експлозиви, които се складират за по-късен етап. И отново не можем да открием източника.

— Сигурно предполагате кой стои зад всичко това — тихо се обади Пола.

— Нали ви казах, огънят се подклажда от крайни елементи в парижката преса. — Пола и Туийд поръчаха вечерята, а Кулман се съсредоточи върху пурата си. — Сами разбирате, че тази информация е поверителна. Както и фактът, че дойдох тук като личен представител на канцлера.

Пола го погледна над ръба на чашата си. Лицето на Кулман изглеждаше мрачно с гъстата тъмна коса, черни вежди и широките плътни устни, здраво стиснали пурата.

— Разбирам — каза тихо Туийд. — Имаш ли представа какво е мнението на президента на Франция?

— Той не може да повярва в съществуването на такава конспирация. Раздразнен е, разбира се, от статиите в някои френски вестници, но мисля, че е най-добре да не коментира, защото това би довело до привличане на вниманието към техните агресивни изявления. А той има и други проблеми за разрешаване.

— Какво имаш предвид?

— Нарастващата популярност на онази нова партия — „За Франция“. Искат депортирането на всички чужденци — алжирци и така нататък. Това би влошило страшно външните отношения на страната и той не знае как да реагира.

— Връщам се на предишния си въпрос — кой точно стои зад тази конспирация, зад всички лъжи по адрес на Германия?

— Един от тях е, предполагам, Емил Дюбоа, който насъсква „За Франция“. Но се носят тревожни слухове, че някои от министрите в кабинета в Париж тайно подкрепят Дюбоа. Над Франция е паднала мъгла и е невероятно трудно да проникнеш в нея и да разбереш какво става. Само затова поех риска да изпратя свой агент, който да разследва на място.

Сервираха им вечерята. Сега, когато Ото бе разкрил ролята си като пратеник на канцлера на Германия, Пола се чудеше дали Туийд ще му разкаже за Френсис Кари. Седеше неподвижна и наблюдаваше и двамата.

— А какъв е рискът? — попита Туийд.

— Да предположим, че го хванат и разкрият мисията му. Представяш ли си какво ще направи от случая френската преса? „Немски таен агент във Франция.“ Бих могъл сам да напиша заглавията…

— Трябва да си… много сигурен в себе си, за да поемеш такъв риск.

— Кажи „много отчаян“, това ще е по-подходяща дума. — Кулман махна с пурата си и се усмихна за пръв път. — Истинското му име е Щал. Влезе във Франция оттук — от Швейцария — под ново име и с фалшиви документи. Може и да не го разкрият. Майката на Щал е французойка, баща му е немец. Но той е роден в Елзас, а там е истинска мешавица от френски и немски имена. — Кулман се обърна към Пола — „Мешавица“ е правилно, нали?

— Съвсем правилно, Ото — тя окуражително сложи ръка върху китката му. Знаеше, че Кулман много се гордее с английския си и особено с владеенето на разговорните изрази. — Откакто говориш, не си направил нито една грешка.

— Защо ми разказваш всичко това? — бързо попита Туийд. — Защо на мен?

— Защото знам, че си успял да създадеш отлична шпионска мрежа във Франция. Тук сте по-напред от нас. Надявам се ти да успееш, ако Щал се провали. Ако се съгласиш да ми помогнеш, разбира се.

— Ще помогна. Пола, покажи на Ото снимката, на която сте с твоята приятелка.

Пола примигна, отвори чантата си, дръпна ципа на вътрешния джоб и извади един плик. В него беше единствената снимка на Карин, която имаше — бяха я направили близо до Черната гора край Фрайбург по време на почивката й там. Тя подаде плика на Кулман.

Немецът извади снимката и я задържа върху голямата си длан. Реагира само устата му — зъбите стиснаха още по-силно пурата. Погледна Туийд, после Пола.

— Познаваш ли момичето, с което си се снимала?

— А ти, Ото? — тихо попита Туийд.

Кулман изгаси пурата и се зае с превъзходно сготвеното ястие — швейцарски специалитет от телешко с картофи. Отпи от поръчаното от Туийд шампанско. Пола присви устни и погледна шефа си. Кулман остави ножа и вилицата и избърса уста със салфетката си.

— Да, познавам я — каза изведнъж той. — Това, което ме учудва, е откъде вие я познавате. Съвпадението е удивително.