Колин Форбис - Огнен кръст

Туийд погледна Пола. След кошмарното преживяване в Сафък поведението й беше забележително. Той не можеше да не се възхити на начина, по който бе успяла да овладее ситуацията в хотела и да информира Кулман за номера на стаята си. Благодарение на находчивостта й немецът разбра и мястото, където да ги намери вечерта. Знаеше какво се опитва да направи — да му докаже, че въпреки всичко е в състояние да върши добре работата си.

Пола погледна навън, докато мерцедесът продължаваше безкрайното си изкачване по тесните павирани улици. През нощта Старият град изглеждаше доста зловещо. Пусти тротоари, мрачни входове, зле осветени стръмни стълбища.

Мерцедесът намали и спря в уличка близо до някаква висока платформа, върху която бяха подредени старинни оръдия. Шофьорът се обърна към тях:

— Ще продължите пеша покрай арсенала — той посочи платформата. — Съвсем близо е.

— Да, знам — каза Туийд и плати.

Шофьорът изскочи и отвори вратата на Пола. Тя излезе, последвана от Туийд, който вдигна яката на палтото си и остана неподвижен в дъжда, докато колата потегли. Сякаш се вслушваше в плътната тишина, която бе настъпила.

— Нещо не е наред? — попита Пола, като се прислони под платформата.

— Не. Исках да се уверя, че не са ни проследили. Нека влезем и да се надяваме, че Кулман ще се появи.

„Лез Армюр“ ги посрещна с мека приветстваща светлина зад старите прозорци. Влязоха през въртящата се врата и минаха покрай бар с високи дървени столове. Изведнъж намерила се на топло, Пола се отпусна, свали палтото си и го подаде на келнера. В залата имаше много маси, повечето от които заети. Говорът на посетителите се смесваше с тихото звънтене на чаши.

— Имаме запазена маса за трима. Името ми е Грей — каза Пола на келнера, който поемаше палтото на Туийд.

Докато ги водеха към масата, тя успя да зърне през една сводеста врата друго помещение — „Салон на художниците“. Стените бяха украсени със слонски бивни. Пола бе помолила за по-закътана маса. Тази, която бяха запазили, се намираше в един от ъглите. На стената над нея висяха два кръстосани мускета. Туийд седна с гръб към бара, а Пола се настани до него, като оставиха стола в ъгъла за госта си.

— Това място е същото, каквото го помня — каза тя, преди да погледне менюто. — И все така популярно.

— Отлично място за разговори.

Топлината и тихите гласове създаваха усещането за кротка и приятелска атмосфера, в която хората се чувстват много добре. Туийд бе забелязал, че повечето от посетителите са местни. Докато четеше менюто, Пола забеляза Ото Кулман, който тъкмо влизаше. Спря се при бара, за да огледа претъпканото помещение. Тя разбра, че инспекторът ще се взре в лицата на всички, преди да свали палтото и шапката си и да седне при тях. Когато се настани на стола в ъгъла, немецът заговори на английски:

— Имах си компания — обясни той предпазливостта си. — Един мотор се движеше след таксито.

— Как се отърва от него? — попита Туийд.

— Накарах шофьора да спре при стълбите под катедралата. Затичах се нагоре по тях — преследвачът не можеше да ме последва с машината си. Изгуби ме.

— Ще пийнеш ли нещо? — предложи Туийд.

— Можем да започнем с „Кир Роял“ — веднага се обади Пола и Кулман кимна в съгласие, като извади неизбежната си пура.

— Да почнем по същество. Надявам се пурата да не ви пречи — не съм пушил, откакто напуснах Висбаден. Стараех се никъде да не ме разпознаят, но явно съм допуснал грешка. Хората, с които си имаме работа, са професионалисти, при това жестоки и безскрупулни.

Той замълча, докато Туийд правеше поръчката. Сервираха им почти веднага. Пола отпи половината от коктейла с шампанско и ликьор от касис и остави чашата си.

— Имах нужда от това. Продължавай, Ото. И пуши спокойно пурата си.

— Както казах по телефона, Туийд, Германия е пред криза. Имаме опасен враг, който не можем да открием. Екстремистки елементи в парижката преса внушават представата за агресивна Германия, която иска със сила да си възвърне загубите от Франция.

— Това е абсурдно, Ото — протестира Туийд. — От всички държави в Европа Германия има най-миролюбивата политика.

— Вярно е, но налице е една съвършено организирана кампания, чиято цел е да ни изкара опасни.

— При сегашния ви канцлер? Глупаво е.

— Знам, че е глупаво. Пропагандата обаче е неистова — дори Гьобелс би й завидял. Предричат появата на нов Бисмарк. Той щял да поиска да си възвърне от Франция Елзас и Лотарингия — анексирани от Германия през 1871-ва.