Колин Форбис - Огнен кръст

— Имам лоши новини за теб, Ото.

— Слушам те — Кулман остави на масата чашата, от която се готвеше да отпие.

— Момичето е мъртво…

Кулман слушаше с безизразно лице, докато Туийд му разказваше какво се бе случило в Сафък. Той не пропусна и загадъчните „власти“, които Карин бе споменала пред Пола.

— Тя работеше за мен — каза мрачно Кулман. — Сега си спомням, че ти, Пола, беше на онова тържество в базата на НАТО в Южна Германия, когато присъстваше и Карин. Всъщност аз бях там заради нея. Тя никога не идваше във Висбаден, за да не бъде разкрита. По предварителна уговорка успявахме да се видим насаме за няколко минути — отстрани обикновено изглеждаше като безобидно запознанство или нещо подобно. Тя ми докладваше, а аз й давах нови инструкции.

— Ти нямаше намерение да ни разкажеш за нея — отбеляза Туийд. — Само за Щал.

— Нарочно. Много държах на това момиче — беше смело. Искате ли да научите как я вербувах?

— Ще ми бъде много интересно да разбера — намеси се Пола.

— Тя беше превъзходен лингвист. Мъжът й, Виктор Роузуотър, работеше за английското военно разузнаване. Във връзка с работата му се наложи да посети Висбаден. Поканиха ме в дома си. Когато се отбих, Карин беше сама. Каза ми, че е работила за BND в Пулах, край Мюнхен. — Кулман погледна Пола. — BND беше немското контраразузнаване. — Карин настоя да й позволя да ми помага в работата ми — продължи Кулман, — а тя умееше да бъде убедителна. Аз пък имах нужда от човек, който да помага на Щал. Карин ми се стори идеалният вариант. Сега съжалявам, че я изпратих да разследва ситуацията във Франция.

— Мъжът й знаеше ли с какво се занимава? — попита Туийд.

— Виктор Роузуотър? Не, предупредих я да не му казва. Това не представляваше трудност, тъй като за щастие Роузуотър често отсъстваше от дома — опитваше се да хване следите на групи от ИРА, работещи на територията на Германия.

— А някой друг освен теб и Щал знаеше ли за работата на Карин? — настояваше Туийд.

— Никой. Сигурността изглеждаше безупречна.

— Защо канцлерът не повери разследването на BND?

Кулман махна с ръка:

— Затънали са до гуша. Проучват всички подозрителни лица от Източна Европа, навлезли в територията на страната след обединението на Германия. Освен това изглежда, че канцлерът ми има пълно доверие. Господ знае защо.

— Защото на теб може да се разчита. Като булдог си, никога не се предаваш — каза Пола и му се усмихна топло. — Сега се заеми с вечерята си.

— Ще направим всичко, което можем, за да се справим с тази загадка — увери го Туийд. — Ще ми бъде от полза, ако ми кажеш как можем да се свържем с Щал. Това зависи само от теб, разбира се.

Кулман извади бележник. Откъсна един лист, бързо написа нещо, като го сложи върху твърдия гръб на бележника, за да не се отпечатва текстът на долната страница, и го подаде сгънат на Туийд.

— Благодаря ти за предложената помощ. Имаме нужда от нея. Написах ти адреса на Щал, името, под което работи, и телефонния му номер. Паролата, която трябва да използваш, е името Гемлин. А сега можем да си починем, макар и само за една нощ. Утре се връщам във Висбаден. О, щях да забравя — Щал докладва, че най-безмилостният наемен убиец на континента е привлечен да работи за „Сигфрид“. Някой, когото наричат Калмар.

— Името е ново за мен.

— За тях също. Щал съобщи, че контактът между Сигфрид и Калмар е бил осъществен тук, в Женева. А сега мисля да довърша това превъзходно ястие.

По предложение на Кулман напуснаха ресторанта поотделно, така както бяха пристигнали. Туийд каза на келнера да поръча такси. Пола целуна Кулман по бузата и го помоли да се пази. Точно преди да тръгнат, Туийд се наведе над немеца и му прошепна:

— Предупреди Щал да не използва радиопредавател, когато се свързва с вас. Локаторните станции могат да засекат сигнала.

— Имаш ли причини да се опасяваш от това?

— Да…

Кулман излезе от ресторанта десет минути след като Туийд и Пола се бяха качили в таксито. Туийд бе платил сметката. Немецът не поръча такси. Тръгна пеша под лекия дъжд сред тишината и мрака на стария град. Реши да не използва стълбите, които бе изкачил на идване, и се отправи в противоположна посока. Докато вървеше по безлюдните улици, мислите му бяха насочени към смъртта на Карин Роузуотър. Но винаги преди да свие в някоя от пресечките, се оглеждаше за моториста, който го бе проследил по-рано.

Премина моста над Рона, водещ към хотел „Де Берг“, без да види и следа от преследвача. Туийд беше казал много малко, но Кулман чувстваше, че сега предотвратяването на катастрофата зависи от англичанина.