Колин Форбис - Огнен кръст

Изабел бързо тичаше нагоре, а чантата се люшкаше покрай бедрото й. Нюмън очакваше всеки момент да чуе приглушения тътен от взривяването на главния вход. Дали бяха влезли в капан? Единствено мисълта за Щал го караше да продължава нагоре. Агентът на Кулман се бе прикривал толкова дълго. Сигурно беше наистина смел човек.

Стъпалата бяха каменни, студени, издълбани в средата от господ знае колко хиляди крака, изкачвали ги през дългите години. Миришеше на плесен и гнило. Миришеше на запуснато. Половината от хората в този град живееха в подобни къщи. Там вероятно миришеше по същия начин. На разруха. Стигнаха последния етаж.

Нюмън вдигна фенерчето и видя името на табелката до вратата. Изабел натисна бутона на звънеца и задържа палеца си върху него. Оставаше им малко време.

Вратата се открехна, спряна от поставената отвътре верига. Лицето, което надникна през процепа, не бе такова, каквото Нюмън очакваше. Кръгло, с буйна коса и рунтав мустак. Очите гледаха иззад очила с рогови рамки.

— Гемлин — бързо каза Нюмън. — Войниците са обкръжили сградата. Трябва веднага да изчезнем оттук.

— Англичанин ли сте? — попита на английски.

Нюмън се учуди — досега всички го бяха приемали за французин. Заговори на английски:

— Да. Искате ли да се измъкнете, или не? Рискувахме живота си…

— Влизайте.

Вратата се затвори за миг, веригата бе свалена, после Щал отново я отвори и я заключи след тях. С едната си ръка пусна резето. В другата държеше граната. Нюмън я погледна, после се обърна към немеца. Беше нисък, тантурест, но излъчваше енергия и живост. Очите му изучиха Нюмън, после Изабел. Щал обясни:

— Познах ви от снимките във вестниците. А и Кулман ме беше предупредил. Кое е момичето?

— Изабел Томас. Изпитана е.

— Убих двама от хората на Дьо Форж. Още колко искате да очистя, за да се успокоите?

— Длъжен бях да попитам — отвърна рязко Щал. — Оцелял съм дотук само благодарение на предпазливостта.

Говореха бързо, но Нюмън нямаше търпение да излязат от къщата. Ако това изобщо беше възможно, разбира се.

— Трябва да изчезваме — каза той на Щал. — Откъде ще минем, пак през задния вход?

— Прекалено опасно е — Щал поклати глава. После каза на Изабел: — Покажете ми подметките си.

Изабел подви крак като щъркел и му показа гумената подметка на маратонката си. Немецът кимна и се обърна към Нюмън, който повтори действията на момичето. Защо Щал губеше ценно време? Той носеше обувки с каучукови подметки, вече доста протрити. Щал отново кимна:

— По покривите ще е опасно — покрити са с лед. Но още по-рисковано ще е да тръгнем по стълбите.

Сякаш в потвърждение на думите му някъде отдолу се разнесе глухият тътен на експлозия.

— Рей взриви вратата — предупреди Нюмън. — Взели ли сте записките си?

Докато задаваше въпроса, Щал, облечен в кожено яке и джинси, бързо изтича до една врата, отвори я, а зад нея се показаха тесни стръмни стълби, водещи нагоре. В края им се виждаше капандура. Немецът нахлузи чифт дебели ръкавици и се закатери. На върха вдигна ръка към капандурата. През рамото си беше преметнал брезентова чанта, подобна на тази, която Изабел носеше. Французойката изчака Нюмън да тръгне след Щал, затвори вратата и го последва. Чак сега немецът отговори на въпроса:

— Бележникът ми е в джоба. Записал съм много неща. Гранатата беше в случай, че вместо вас войници се бяха появили на вратата. Щях да ги заплаша и да взривя всички ни. Не забравяйте, че покривите сега са като пързалка. Първо ще изляза аз, после вие. Заедно ще изтеглим Изабел.

По-рано бе пуснал гранатата в чантата си. Вдигна капандурата и леден въздух повя над главите им. Щал пъргаво се изкачи на покрива, просна се по корем и подаде ръка на Нюмън. Той внимателно излезе навън в хапещия студ на сибирската нощ. Покривът стръмно се спускаше към улицата, където бяха войниците. Всъщност те вероятно вече тичаха нагоре по стълбите. На една от площадките Нюмън бе видял коридора, идващ от главния вход. Оттам нататък стълбите водеха право към апартамента на Щал.

От другата страна на улицата неонов надпис пращеше и осветяваше коварно заледените керемиди на покрива. Нюмън легна до Щал и пъхна крак в дупката на една липсваща керемида. От апартамента под тях се разнесоха силни удари. После нещо изтрещя. Бяха разбили входната врата. Пресегна се надолу и хвана лявата ръка на Изабел. В този момент рухна и вратата към стълбите, на които се намираше жената. Тежки войнишки обувки се втурнаха нагоре. Нюмън се опита да издърпа Изабел, но не успя. Тя го погледна в очите и тихо каза: