Колин Форбис - Огнен кръст

— Прибери всичко това и го сложи в сейфа.

Когато Леми излезе, доверието на Дьо Форж в Манто бе станало много по-голямо, отколкото доверието му в майора. Но сега трябваше да се съсредоточи върху операция „Маренго“.

Същата тази сутрин, когато Дьо Форж проверяваше парите от Манто, Хелмут Шнайдер закусваше в едно кафене в покрайнините на Карлсруе.

След срещата си с Виктор Роузуотър във Фрайбург той се отправи на север по автомагистралата. Изглеждаше съвсем различно. Преди да влезе в колата, бе прибрал в един куфар черните очила, бастуна, палтото и обувките и бе оставил куфара в дъното на багажника.

Сега носеше чист пуловер, джинси и фуражка от тези, които обикновено си слагаха германските студенти. Бавно отпиваше от горещото кафе, спокойно дъвчеше сандвича. От време на време поглеждаше часовника си.

Веднага щом отвориха Централната поща на Карлсруе, той паркира близо до сградата. Излезе от колата, влезе в пощата, огледа малкото посетители и се шмугна в първата телефонна кабина.

Набра един телефонен номер в Германия и говори в продължение на няколко минути. Съобщенията му бяха закодирани, така че евентуален подслушвач би останал с впечатлението за обикновен делови разговор. Свърши, остави слушалката, върна се при колата и отново пое към апартамента си във Франкфурт.

За да стигнат до „Пасаж Емил Зола“, Изабел преведе Нюмън по заобиколен маршрут през южните покрайнини на Бордо. Искаше да влязат в града от изток, за да не се усъмни никой, че пристигат от Аркашон.

Преди да тръгнат, Нюмън се бе сетил за друго. Върнаха се в апартамента на момичето и прегледаха запасите от вино в килера. Нюмън избра дванадесетина бутилки „Божоле“ и ги занесе в колата. По негово настояване Изабел взе един бял шал от гардероба на сестра си. Уви го около главата си и се усмихна — бялото беше цветът на младоженците.

Обиколката на града им отне много време и те навлязоха в Бордо малко преди разсъмване. Докато се движеха по шосе И136, бяха забелязали много военни машини в полето край пътя, но до този момент нямаха никакви неприятности.

— Наближаваме „Понт дьо Пиер“ — предупреди го Изабел. Там можем да очакваме проверка.

Оказа се права. Когато се качиха на моста над Гарона, фаровете осветиха войници с автомати, препречили пътя. Зад тях дървена бариера спираше колите. От реката се издигаше лека мъгла.

— Приготви се за представлението — каза й Нюмън.

С белия шал на главата, скриващ косата й и придърпан над раменете, Изабел се доближи до него, хванала в ръката си бутилка вино. Той свали стъклото на прозореца. Тя направи същото. Нюмън спря колата, остави двигателя да работи, взе друга бутилка вино и започна да се клатушка на седалката си, когато войниците ги наобиколиха. С пиянски глас запя „Марсилезата“.

— Новото „Божоле“ е чудно! — изкрещя той и хвърли бутилката през прозореца.

Шишето хвръкна над главите на войниците и те радостно се развикаха, когато един от тях успя да го хване във въздуха. Нюмън отново запя и някои от момчетата започнаха да му пригласят. Бяха вкочанени от студ и отегчени до смърт от висенето на контролния пункт на моста.

Изабел също хвърли бутилката си. Те я грабнаха и жадно загледаха французойката, която широко им се усмихваше. Тя взе друго шише в момента, в който Нюмън изхвърляше през прозореца поредната бутилка вино.

— Новото „Божоле“… — изрева отново той с глас на много пиян.

— Късничко го опитахме тази година — прошепна Изабел и се изкиска.

Хвърлиха по още една бутилка. Войниците се бяха дръпнали назад, за да могат да хващат летящото вино. Нюмън, ухилен до уши, започна да натиска клаксона, за да вдигнат бариерата.

— Хайде, момчета, че бързаме за една работа…

— Скоро няма да си вече девствена, сладурано — викна на Изабел един от войниците.

— Не те е срам! — смотолеви усмихнато тя и му хвърли една бутилка.

Войниците вече бяха почнали да пият виното. Нюмън се наведе през прозореца, подаде едно шише на мъжа до бариерата и той я вдигна, като им махна да продължат пътя си. Нюмън засмяно му козирува. След това подкара към края на моста и продължи из тесните улички на града, насочван от Изабел.

Постепенно започна да се ориентира. Намираха се близо до търговския комплекс „Мериадек“. Погледна в огледалото и видя военен джип с четирима войници, който се движеше след тях. Каза на Пола за преследвачите, но миг по-късно гъст облак мъгла обви джипа.

— Завий вдясно! — извика тя.