Колин Форбис - Огнен кръст

— Карайте! — извика той на Леми. — По нас стрелят! Това беше куршум…

Леми рязко настъпи газта. Колата се намираше в началото на дълъг прав участък и майорът подкара на зигзаг по него. Стараеше се да няма ритъм в честите му извъртания на волана. Колата стремглаво политаше ту вляво, ту вдясно, но беше невъзможно да се предскаже следващото движение. Леми наистина бе превъзходен шофьор.

— Някой ранен ли е? — попита той, докато караше.

— Лицето на партньора ми е нарязано, но мисля, че ще оживее.

Бертие се бе отървал невредим. Куршумът бе изхвърлил парченца от стъклото в лицето на офицера до него, но на излизане чрез срещуположния прозорец острите късове бяха отлетели навън. Вледеняващият студ се промъкваше в колата през двете дупки. Дълбока падина следваше правия участък и Леми спря, когато стигнаха на дъното й. Заповяда на подчинените си:

— Докато претърсвам телефонната кабина, вие заемете позиция — разделете се и се отдалечете от колата. Ще се справите ли, лейтенант Шабер?

— Мисля, че да, сър…

— „Мисля“ не е достатъчно.

— Ще се справя, сър — бързо отвърна лейтенантът.

С голяма носна кърпа той попиваше кръвта от лицето си. Когато Леми отново потегли, Шабер опипа с пръсти кожата си, но в нея не бяха останали стъкла. Майорът спря на няколко метра от телефонния апарат. Офицерите излязоха от колата. Леми изтича приведен до кабината, освети я с джобното си фенерче. Вътре нямаше нищо. Намери торбата там, където Манто бе казал, че ще бъде — отзад. Торбата беше същата — Леми я позна по едно мръсно петно. Връвта, която стягаше отвора й, беше развързвана и после отново завързвана, но с различен възел. Занесе я до колата и я остави на предната седалка. Лейтенантите скочиха отзад и Леми потегли обратно към щаба. Тревожеше го въпросът какво щяха да открият в чантата. Страхуваше се и от следващи куршуми.

След като изслуша доклада на Леми, Дьо Форж излезе от кабинета си в ледената нощ, без да вземе шинела си. Спря с ръце на кръста, загледан в дупките от куршума на прозорците на колата. Кимна към Бертие и Шабер:

— Качете се в колата и седнете така, както е било при изстрела. Когато влязоха, Бертие се приведе леко напред — спомни си, че в момента на изстрела се бе канил да каже нещо на Леми. Дьо Форж се втренчи в положенията на телата на двамата лейтенанти, като си припомняше собственото си премеждие в лимузината. После даде знак на офицерите да излязат.

— Вземи ново кепе от склада — каза Дьо Форж на Бертие, видял откъснатата козирка.

— За малко не ме улучи, генерале.

— Не е искал да те улучва. Отново се е целил на сантиметри пред лицето ти. — Генералът погледна Леми. — Ето я и обещаната демонстрация. — Дьо Форж отново се обърна към лейтенантите си. — Вие се връщайте в частите си. Ти, Бертие, облечи цивилни дрехи и тръгни незабавно към Аркашон. Провери къде е онова момиче и докладвай веднага на майор Леми…

Отправи се към кабинета си, следван от майора. Торбата лежеше на бюрото му. Дьо Форж я посочи:

— Отвори я и провери парите.

В това време влезе и друг майор — от финансовата служба на Генералния щаб. Преди да постъпи в армията, беше работил в една френска банка. Леми изсипа торбата на бюрото. Дьо Форж взе една банкнота от хиляда швейцарски франка и я подаде на новодошлия:

— Истинска ли е?

Офицерът извади лупата си, а Дьо Форж нервно закрачи из кабинета. Финансистът запали лампата на бюрото и внимателно разгледа банкнотата. После остави лупата и каза:

— Фалшификация. При това умела. Но все пак фалшификация.

Дьо Форж безмълвно подаде на офицера още две банкноти. Той повтори процедурата с лупата.

— И тези са фалшиви. Сигурен съм.

— Могат ли да бъдат изплатени от банка? Да не са ги забелязали там?

— Невъзможно. Банкнотите са с висока стойност. Банките не биха могли да се излъжат. Понякога стават и грешки. Но три фалшиви банкноти на едно място? Абсурд!

— Благодаря ви, майоре. Свободен сте. Не казвайте на никого за тези пари. Налага се да проведа разследване.

— Е, майор Леми? — тихо произнесе той, когато останаха сами. Леми изглеждаше объркан и притеснен. Вдигна в ръка една пачка пари:

— Номерата са поредни. А не бяха, когато ги проверявах преди.

— Мислиш ли, че нашият английски приятел Птицата ни пързаля?

Въпросът беше коварен. Леми внимателно обмисли отговора си. Стисна устни и после каза:

— Не. Никога не ми е минавало през ума. С парите си той купува приятелството ви, а оттам и възможностите за оръжеен бизнес със страните, близки на Франция.