Колин Форбис - Огнен кръст

— Някакви новини? — попита Навар и седна на бюрото на Туийд.

— Цял полк камиони на CRS пътуват към Бордо. Може би вече са пристигнали в града. Ще паркират край префектурата — отвърна Лазал.

— Психологически трик — тихо додаде Туийд.

— Психологически?

— Камионите са празни — обясни Лазал. — Освен шофьора има само още един човек — пак в кабината. Ще докладват незабавно на Дьо Форж за пристигането им. Стискам палци да го вдигнат от леглото и да съсипят съня му.

— Добре де, а с какво ще транспортираме силите на CRS, когато се стигне до последния удар? — бързо попита Навар.

— На всички летища и площадки за кацане около Париж съм разположил армада от хеликоптери. Когато нападнем, ще ги ударим по въздуха.

— Идеята ми харесва — одобри Навар. — Записах за телевизията обръщение към нацията. Напомних на гражданите, че цивилната власт стои по-високо от военната във всяка демократична държава.

— Министрите знаят ли за това? — попита разтревожен Лазал.

Навар се усмихна:

— Не. Луи Жанин, нашият предан министър на отбраната, щеше веднага да предупреди Дьо Форж. Имам чувството, че последното сражение ще започне съвсем скоро. — Той извади от джоба си касета и я подаде на Лазал. — Това е запис на обръщението ми към народа на Франция. Заключете го в сейфа си на „Рю де Сосайе“. И, моля ви, останете на разположение тук или там. Щабът ви се намира съвсем близо.

— Кога очаквате да започне Дьо Форж? — попита Кулман.

— Подозирам, че вече е започнал. Генерал Масон одобри началото на онези опасни военни маневри — учение с цел отблъскването на нахлуващите войски на фиктивен военен диктатор, — в случая той е генерал Али. Току-що разбрах, че първите моторизирани патрули на Дьо Форж са стигнали до Ангулем.

— Доста на север от Бордо и по-близо до Париж — отбеляза Туийд.

— Точно така. А сега, господа, моля да ме извините. Искам да открадна няколко часа сън.

Всички решиха, че имат нужда от същото, и оставиха Туийд сам. Той разтвори картата и погледна къде точно се намира Ангулем. Поклати глава и започна да сгъва картата, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Моника от Парк Кресънт — и тя не се отделяше от бюрото си в тези ранни часове на утрото.

— Хауърд се върна от Щатите — каза му тя. — Иска да се консултира с теб възможно най-скоро. Току-що се е срещнал с министър-председателя.

— Предай му, че ще хвана първия сутрешен самолет. Но го предупреди, че ще се върна в Париж преди края на деня.

— Той май имаше предвид нещо друго.

— Няма да го има, щом се видим. Ти просто потвърди пристигането ми. Докато съм в Англия, ще се опитам да прескоча и до Олдбърг. Ще се върна в Лондон навреме, за да хвана самолета за Париж.

— Коя кола ще използвате?

— Моя форд — ескорт. Незабележим, но много надежден. Опитай се да разбереш къде се намира в момента лорд Дейн Доулиш и неговият катамаран „Стоманеният лешояд“. Обърни се за помощ към Хийткоут от пристанището на Харуич.

— Вече се сетих за него. Ще ви чакам.

Туийд навъсено затвори телефона. Хауърд беше директорът, единственият му началник в Тайната разузнавателна служба.

Защо искаше толкова спешно да разговаря с него? Какво ли си бяха казали с новия министър-председател — човек, известен с непоклатимите си становища? Туийд беше говорил с него, преди да отпътува за Париж. Премиерът го бе изслушал и се беше съгласил за огромното значение на тази мисия.

Туийд погледна часовника си, вдигна слушалката и набра номера на „Атлантик“. Когато администраторът отговори, той помоли да го свържат, без да споменава името си:

— Бих искал да говоря с мистър Хари Бътлър. Кажете му, че го търси приятел — той очаква позвъняването ми…

— Говори Бътлър. Радвам се да ви чуя. Моля ви, изчакайте една секунда…

Бътлър закри с длан микрофона и извика Нийлд, който бе задрямал с дрехите си на леглото:

— Пийт, обади се.

— Веднага слизам долу.

Нийлд сложи обувките си и хукна към вратата, като пътьом провери дали пакетът „Голоаз“ е в джоба на якето му. Слезе във фоайето и администраторът бързо затвори телефона, когато му поиска чаша кафе — и без това не можел да заспи.

— Можете да говорите — каза Бътлър в стаята.

— Отлитам за Лондон с първия самолет. Ще се върна късно вечерта. Предупреди Пола. Това е.

— Ясно.

В Париж Туийд се обади на аерогарата, за да запази двупосочен билет за Лондон. Нямаше никаква представа какво щеше да се случи в Аркашон след неговото обаждане.