Колин Форбис - Огнен кръст

— Повиках те, за да разбера какво става във Франция. След пристигането си в Англия разговарях с новия премиер. Разбрах, че също като предишния той ти е дал лично директивите си. Мразя тази дума.

— Точно така — кратко отвърна Туийд и седна зад бюрото.

— А каза ли ти, че работи по така наречения си метод на двойна проверка?

— Това какво означава? — попита Туийд, докато бършеше очилата си с носната кърпа.

— Означава, че… — Хауърд зае любимата си поза, настани се в кресло с крак, преметнат през страничната облегалка. — Означава, че министър-председателят е изпратил втори екип или човек в района. За който екип или човек ние не знаем нищо.

„За който екип или човек.“ Директорът обичаше да се изразява по подобен начин. Туийд тихо забарабани с пръсти по бюрото — сигурен знак, че е бесен. Моника вдигна поглед, усетила предстоящата битка.

— Той не разбира ли, че такъв ход от негова страна може да предизвика пълен провал на цялата мисия, ако не и нещо по-лошо? Два различни екипа, които се блъскат на една и съща територия, без да знаят един за друг… Ти не му ли обясни какъв риск ни кара да поемем?

— Е… — Хауърд намести кърпичката в горното джобче на сакото си. — Той е нов. Имаме нужда от подкрепата му, така че трябваше да му позволим да осъществи идеята си.

— Искаш да кажеш, че не ти е стискало да възразиш.

— Възмутен съм от тона и езика ти, Туийд…

— Ами възмущавай се — отвърна без следа от разкаяние Туийд.

— Не ти ли намекна кои са в другия екип?

— Не — хладно отговори Хауърд. — Аз също не го попитах, естествено. Това е новият ни премиер. Има право на идеите си.

— Премиерът е човек, който обича всичко да се казва направо — Туийд беше разярен. — Искал е да разбере дали ще настояваш да ти даде информация за другите.

— Ти не присъства на разговора…

— Проверявал те е — настоя Туийд.

— Скъпи приятелю — Хауърд прокара пръсти по безупречно сресаната си коса. — Нас проверява, не мен. Предполагам, че просто няма доверие в нашата организация. А положението е сериозно. Между другото, колко сериозно е всъщност?

Туийд накратко му разказа за всичко. Завърши с обаждането си до Лазал от лондонското летище, при което французинът му бе съобщил, че Бътлър и останалите се отправят на юг, за да доведат свидетелката.

— На юг? — Хауърд звучеше уплашен. — На юг от Аркашон? Господи! Право в ръцете на Дьо Форж. Къде точно отиват?

— Предполагам, че в Ланд.

— Боже, човече! Ти луд ли си? — Хауърд скочи от креслото и закопча сакото си. — Нали току-що ми разказа за гробището на Дьо Форж! Как си посмял да изпратиш хората си отново там?

— Когато изпълняват мисия, хората ми сами решават как да постъпят при извънредни обстоятелства. Знаеш това — тихо рече Туийд. — Сами взеха и това решение и аз напълно ги подкрепям. Ако мислиш, че акция може да бъде ръководена от един човек, седнал тук в креслото си, значи си стоял прекалено дълго в Щатите.

Тихата ярост в гласа на Туийд изненада Хауърд. Той стисна устни и се взря в Моника, която отвърна на погледа му. Най-после сдържано попита:

— Какви са следващите ти планове? Твоите лични планове?

— Довечера ще летя за Париж, но преди това ще се отбия в Олдбърг. Там започна всичко — с убийството на Карин Роузуотър. Ако лорд Дейн Доулиш е в имението си, ще посетя и него.

— С какви цел, ако мога да запитам?

— Можеш. Той е нагазил до уши в тази кал. Искам да го пораздрусам.

— Държа да пътуваш с охрана. Не, изслушай ме — той вдигна ръка, когато Туийд отвори уста, за да възрази. — Какво ще кажеш за Фред Хамилтън? Ще бъде полезно за него. Освен това разбрах, че е превъзходен стрелец.

— Способен е, наистина — призна Туийд.

— Значи се разбрахме — грейна Хауърд. — Ще бъда много по-спокоен, когато знам, че Хамилтън е до теб. Трябва да те оставям. Чака ме куп работа…

Моника свирепо изгледа гърба му, когато излезе от стаята. Избухна в мига, в който Хауърд затвори вратата:

— Куп работа! Как ли пък не! Докато го нямаше, аз обработвах всичко, което пристигаше за него. Като се върна, само прегледа копията от моите отговори на писмата. — Моника постепенно се успокои. Все пак изглеждаше наистина загрижен, когато настоя Хамилтън да ви придружи.

— Беше загрижен — съгласи се Туийд. — А пък докато свикне със стила на работа на новия премиер, ще мине доста време.

— Какво правите във Франция, за да се справите с Дьо Форж?

— Ще ти разкажа.

Туийд сплете пръстите на ръцете си, погледна часовника и започна: