Колин Форбис - Огнен кръст

— Вие пък кой сте, по дяволите? Съобщиха ми само за двама служители на Скотланд Ярд.

— Специален отдел. — Туийд вдигна личната карта, изготвена в техническата лаборатория. Спокойно я прибра в джоба си, преди да продължи: — Значи неправилно са ви съобщили. Трябва да ви задам няколко важни въпроса, но ще изчакам инспектор Букенън. Той е с предимство.

— Нищо не разбирам. Сядайте. Ето там.

Камшикът посочи дивана, където имаше място за трети човек. Туийд не му обърна внимание. Приближи се до стол с красива резба, поставен до стената с камината. Седна на него и остана встрани от Доулиш, така че той трябваше да се извърне, ако искаше да го погледне. Букенън се подсмихна, разбрал тактиката на Туийд.

— Предпочитам стол с твърда облегалка. Нека инспекторът започне с въпросите си — каза Туийд.

— Той все още не се е легитимирал — процеди Доулиш. Букенън това и чакаше. Стана, приближи се до лорда, показа му картата си и остана на мястото, подпрян с лакът на полицата над камината, доста по-висок от домакина си. Извади една снимка.

— Познавате ли тази жена?

— Не.

— Хайде, лорд Доулиш. Снимката не е на фокус, а вие почти не я погледнахте. Кажете ми познавате ли жената.

— Коя е? — попита Доулиш, като взе в ръка подадената му снимка.

— Вие ще ми кажете. Май не искате да отговорите на въпроса ми. Значи я познавате.

— Глупости! Никога не съм я виждал. За какво е всичко това?

Доулиш върна фотографията на Букенън. Обърна се към Туийд, който го гледаше, кръстосал крака и прибрал ръце в скута си. После хвърли камшика на една маса, метна шапката си след него и пъхна ръце в джобовете на бричовете си.

— Това — продължи Букенън със същия равен тон, — което разследваме, е бруталното убийство на Карин Роузуотър в блатата край Олдбърг. Недалеч оттук.

— И защо дойдохте при мен?

— Защото свидетелката на убийството Пола Грей ни разказа за поне петима мъже — едри, въоръжени, с маски на лицата, които преследвали двете жени в лодка от Дънуич. Разбрах, че на „Стоманеният лешояд“ имате водолази, затова и се заинтересувах от вас.

— Дейността ми край Дънуич е благотворителна — без да печеля, аз наемам водолази за изследванията на селището, погълнато от морето преди години.

— Значи признавате, че за вас работят водолази — думите на Букенън прозвучаха като обвинение. — Целта ми е да открия членовете на групата, която е преследвала двете момичета и по-късно удушила едното от тях.

— Все още не разбирам защо дойдохте при мен.

Гласът на Доулиш бе станал агресивен. Бе започнал все по-често да поглежда към часовника си — позлатен „Ролекс“.

— Защото — отвърна спокойно Букенън — се оказа трудно да открия тези хора. Проверявате ли миналото на водолазите си, преди да ги наемете?

— Извънредно внимателно. — Доулиш се обърна с лице към Туийд, раздразнен от немигащия му втренчен поглед. — А вас какво ви интересува?

— Освен благотворителните си дейности вие се занимавате и с оръжейни сделки, от които сте натрупали състоянието си. Снабдявате ли с оръжия Франция? — попита Туийд.

— Франция има своя индустрия.

— Не отговорихте на въпроса ми. Корабът ви „Стоманеният лешояд“ някога акостирал ли е във френско пристанище?

— Вижте, вече започна да ми омръзва. Човек с работа като моята — основните ми интереси, между другото, са в областта на търговията с храни — има нужда от почивка и разтоварване. Надявам се, не ви изненадах — добави саркастично той. — С „лешояда“ обикалям из целия свят.

— Значи е кораб с двойно предназначение — тихо каза Туийд.

Доулиш замръзна. Изгледа с ненавист мъжа срещу себе си. Ако погледът му можеше да убива, от Туийд нямаше да остане нищо.

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

— Лошо ли се изразих? — попита невинно Туийд. — Исках да кажа, че с „лешояда“ вие изследвате дъното и пътешествате по света. Служи ви за две неща, нали?

Букенън се намеси, като подаде визитката си на Доулиш:

— Изпратете ми на този адрес пълния списък с имената на водолазите. Сам ще проуча миналото им. Благодаря, че отделихте от ценното си време, лорд Доулиш. Това засега е всичко. Туийд?

Туийд кимна с глава и последва Букенън и Уордън. На излизане се спря, обърна се и каза на Доулиш:

— Чух, че Бранд не се отделя от вас. Били сте като сиамски близнаци. Да не сте го изпратили на ваканция в чужбина?

Доулиш вдигна ръката си с изпънат показалец и го насочи в гърдите на Туийд като пистолет:

— Вратата е точно зад гърба ви.