Колин Форбис - Огнен кръст

Пола завъртя няколко пъти ключа, натискайки педала на газта. Никакъв резултат — моторът отказваше да заработи. Бътлър излезе да погледне под капака и Щал го последва.

— Не разбирам много от тези двигатели — каза Бътлър.

— Прекрасно! — Пола също излезе от колата.

— Но аз разбирам — обади се Щал. — Много време изкарах във Франция. Карал съм такава кола. Нека да погледна…

Измина половин час, докато Щал се занимаваше с двигателя. Пола се оглеждаше наоколо, осъзнала колко уязвими са тук, на безлюдното шосе. Явно Щал си помисли същото, защото след половин час им направи знак с ръка да останат по местата си. Отдели се от колата и тръгна към къщата във фермата. Покривът й се рушеше. Изпопадалите керемиди оголваха прогнилите дървени греди.

Хамбарът обаче бе построен от здраво дърво. Покривът си седеше непокътнат, а пантите стабилно държаха отворените врати. Щал влезе вътре, огледа набързо помещението и се затича обратно.

— Ще се наложи да вкараме колата в хамбара, за да оправя мотора. Пола, ти седни на волана. Хайде, излизайте всички!

— Защо? — попита Пола.

— Защото — търпеливо й обясни Щал — ще ми трябват няколко часа, за да ремонтирам двигателя. Трябва да го разглобя и после пак да го събера. В сервиза са ни прекарали. Така ли се казваше?

— Така — нетърпеливо и малко раздразнено отвърна Пола. — Сигурен ли си, че ще можеш да го оправиш?

— Абсолютно. Но ще ми трябва време. А тук сме на прекалено открито място. След Бордо видяхме и танкове. Хайде, моля ви! Да преместим тази кола оттук.

Нийлд вече бе застанал до Бътлър, но никой не успя да събуди Нюмън. Оставиха го да спи и Пола седна зад волана, докато Нийлд, Бътлър и Щал бутаха колата по чакълената алея към празния хамбар. Вкараха я вътре и се огледаха, запалили фенерчетата си. Подът беше застлан със слама. Стъклата на прозорците на трите стени отдавна бяха престанали да пропускат слънчевата светлина, покрити с дебел слой мръсотия. Дървена стълба водеше към капандура в тавана — също толкова мръсна. Щал затвори едната врата, а Бътлър — другата. Нийлд насочи фенерчето си към двигателя и немецът веднага се захвана за работа.

— Наистина ли мислиш, че ще се справиш?

Щал се усмихна:

— Преди да почна в разузнаването, бях автомонтьор. Но не очаквай скоро да свърша, моля те…

През цялото това време Нюмън не бе помръднал от мястото си. Спеше буквално като заклан. По обяд Пола извади чантата, пълна със сандвичи и термос кафе. Преди да тръгнат за Ланд, тя се бе отбила в апартамента на Изабел. Запитана от французойката колко души ще пътуват и за колко време, Пола я бе излъгала, пропускайки Щал:

— Четирима сме. Ще отсъстваме два-три дни.

— Тогава ще ви трябва храна и нещо за пиене.

Изабел беше настояла да приготви сандвичи, докато Пола прави кафето. Тогава англичанката се бе ядосала заради закъснението, но сега благославяше Изабел.

Сандвичите бяха грижливо увити в сребристо фолио. Пола го махна, раздаде на всеки, а после наля кафе в единствената чаша — капака на термоса. Нюмън не помръдваше.

Нахраниха се и Щал продължи да работи под светлината от фенерчето на Нийлд. Ръцете му вече бяха покрити с масло чак до лактите. Половината от двигателя лежеше разфасован на пода и Пола се зачуди дали немецът някога щеше да успее да го сглоби наново. Заплахата дойде рано следобед.

Бътлър беше поел задачата да наблюдава околността през прозорците, устоявайки на изкушението да изчисти поне част от мръсотията. От време на време се качваше на стълбата и надникваше през капандурата. Беше горе, а Пола неспокойно крачеше из сламата, като се опитваше да не обръща внимание на прахоляка, когато Щал размаха отвертката и извика:

— Готово! Ще запали от раз, обещавам ви…

— Неприятности. Големи неприятности. И се движат бързо насам.

Беше Бътлър. Бързо слезе от стълбата, а Пола го гледаше с уплаха. Миг по-рано Щал бе успял да я зарадва. Бе повярвала, че най-после ще излязат от този мръсен и вмирисан хамбар. А сега… Бътлър запазваше самообладание при всякакви ситуации, но в гласа му Пола бе доловила тревога. Хвърли поглед към Нюмън в колата. Още спеше.

— Какво стана, Хари?

— Виж сама. През този прозорец. Танкове на Дьо Форж. Цял батальон…

Тя погледна през прозореца, а Бътлър се изправи над рамото й. Три танка с вдигнати дула преваляха билото на един нисък хълм недалеч от фермата. Движеха се право към нея. Пола стисна устни. Проклет късмет. Бътлър я хвана за ръката.