Колин Форбис - Огнен кръст

— Катамаранът, за който ми разказа, преди да тръгнеш за Лондон?

— Точно така. Мисля, че знам къде са скрити оръжията. Скоро се сетих за нещо, което Пола ми бе казала. И всичко се връзва с Калмар. Знаех си аз…

— Къде е сега корабът?

— Закотвен в неутрални води край Дънуич, на източния бряг на Англия.

— Тогава защо не го задържим и претърсим?

— Защото нямам доказателства за теорията си. — Туийд закрачи нервно из стаята. Помисли си, че на Лазал вероятно всичко това му звучеше доста странно. — Виж, проблемът е, че катамаранът официално домува в Харуич. Там на два пъти са го претърсвали основно. Било е за наркотици. Не открили нищо. А Доулиш е известен във висшето общество. Финансира щедро политически партии. Знам, че съм прав, но, както ти казах, не мога да го докажа.

— Можем да изпратим самолет на бреговата охрана. Знаем ли предстоящия курс на кораба?

— Към Аркашон. Бискайския залив — кратко отвърна Туийд.

— Ще го предложа на Навар. Аз нямам необходимите правомощия. Спомена Пола. Тя ми се обади малко преди да пристигнеш…

Замълча, когато влезе Кулман без сако, само по измачканата си риза. Държеше в ръка незапалена пура. Човек би помислил, че ще умре без нея. Лазал му махна да седне и продължи:

— Пола шепнеше по телефона. Сякаш се страхуваше да не я подслушват. Каза, че целият екип, включително и Егон, се отправя на юг…

— Браво! — избухна Туийд. — Чудесно! И откъде се обади тази глупачка?

— От апартамента на Изабел Томас. Каза и номера там.

— Дай ми го. Бързо, Рене. Дано още не са тръгнали.

— Щал ще им бъде от помощ — увери го Кулман.

— Знам това. Но имаме спешна нужда от записките на Джийн Буржойн…

Пое си дълбоко въздух, когато Лазал му подаде телефона. Чудеше се как да разговаря с Изабел, ако тя вдигнеше слушалката. Така и стана. Отговори веднага, явно беше будна в този късен час.

— Пола там ли е?

— Пола ли? Коя Пола? И кой се обажда?

— Близък приятел, колега на Робърт Нюмън.

— Този пък кой е? Да не говорите за журналиста? Виждала съм снимката му по вестниците. Я ми го опишете, за да съм сигурна, че не ми правите номера. Може да сте си измислили името в последния момент. А вашето още не сте казали.

Изабел звучеше точно като жена, свикнала да я будалкат по телефона. Играеше съвършено. Туийд се ядоса заради загубата на време, но тя беше нрава. Всеки можеше да се обажда. Вече бе препатила с фалшивите агенти на DST. Туийд подробно описа Нюмън, но тя продължи да го разпитва.

— Явно наистина го познавате. Според вас какво оръжие би избрал за самозащита, ако му се наложеше?

— „Смит енд Уесън Спешъл“, калибър 38 — бързо отговори Туийд.

— Съжалявам, че ви разпитвах толкова подробно, но трябваше да бъда сигурна, че наистина сте негов колега. Пола я няма. Никой няма, сама съм. Заминаха преди около половин час.

— Разбирам — Туийд внимаваше да не я уплаши. — Те не бяха ли отседнали в хотел? — попита, за да я изпита.

— Да, в „Атлантик“. Но ще останат при мен, когато се върнат. Тоест след два-три дни. Имате номера ми, така че се обадете пак.

— Мога ли да ви помоля да напускате апартамента колкото е възможно по-рядко?

— Боб… Мистър Нюмън вече ме предупреди. Обадете се пак.

— Ще трябва да направим нещо, Рене — каза Туийд, когато затвори. — Много съм разтревожен. Целият ми екип е на път за Ланд. Тези кръстчета на картата ти какво отбелязват? Местата, където Дьо Форж провежда маневрите?

— Точно така. От получените досега доклади…

— Поставил си кръстчета и на територията на Ланд.

— Да, страхувам се, че хората ти отиват в доста опасен район.

— Трябва да измислим нещо. И то бързо — Туийд замълча. — Я ми кажи, шофьорите на френските бензиновози дали биха подкрепили Дьо Форж?

— Боже мой, не! Те са си цяла мафия. Държат се много здраво. Не харесваха дори Дьо Гол, пък какво остава за Дьо Форж. Военното управление и адът за тях са едно и също нещо.

— А фермерите в Централна и Северна Франция? Вярват ли, че Дьо Форж е спасителят на страната?

— Не. Те нямат никакво доверие на армията. Дьо Форж спечели симпатиите им на юг, като им помагаше в прибирането на реколтата. Фермерите на север гонят войниците от нивите си с лопата в ръка. Защо питаш? Май имаш някаква идея?

— Нали съм си умен — усмихна се Туийд. — Още ли се тревожиш, че Дьо Форж има свои информатори тук, в Париж?

— Да. Сигурен съм, че има. Но не мога да разбера кои са.

— Тогава ще приема поканата на Жозет и утре отново ще я посетя.