Колин Форбис - Огнен кръст

Съблече мушамата, натисна едно скрито копче и част от ламперията се отмести встрани. Зад нея имаше скрит радиотелефон с мощен предавател. Натисна друг бутон и от палубата до мачтата изскочи дълга антена.

След минути вече разговаряше със свръзката си в щаба на криминалната полиция във Висбаден. Размениха паролите и Роузуотър предаде на Оскар краткото си съобщение:

— Скоро ще ви изпратя списък с адресите на нашите приятели във федералната република. Край.

От Висбаден Оскар веднага изпрати радиосигнал до Кулман в Париж.

Роузуотър се бе излъгал. Районът се наблюдаваше от един широкоплещест мъж в моряшко яке. Бранд беше приклекнал зад щурвала на по-малка яхта, акостирала в пристанището. Той също имаше бинокъл и бе видял Роузуотър да оглежда брега и другите кораби. Видя и издигането на антената, след като англичанинът изчезна под палубата. Бранд се изправи, слезе на брега и се отправи към близката телефонна кабина. С приведени рамене и ниско нахлупена шапка той изглеждаше като най-обикновен моряк. Влезе в телефонната будка, набра някакъв номер и се представи като Малката птица. Момичето от другата страна на линията за щастие говореше английски.

— Ти ли си, Ивет? Слушай сега. Знаеш къде се намирам. В пристанището е корабът на един английски агент. Моторна яхта с английски флаг на мачтата. Името й е „Тайфун“. Запомни ли? Повтори името на яхтата. Добре…

Генерал Дьо Форж беше побеснял. Повикан, майор Леми влезе в кабинета му и Дьо Форж го изгледа почти с омраза:

— Знаеш ли какво стана сега? Не мога да се свържа с Жозет! От централата ми казаха, че телефонът е изключен. Основният канал от Париж е прекъснат. Точно когато се готвехме да поставим началото на „Аустерлиц“. Разбери какво, по дяволите, се е случило. Защо си още тук?

— Малката птица се е обадила на Ивет…

Леми неохотно съобщи на генерала и другата лоша новина. Както очакваше, тя съвсем не оправи настроението му. Дьо Форж стовари юмрука си на бюрото:

— Изпрати екип да прочисти Аркашон! Първо Пола Грей, сега пък английския шпионин! Много станаха! Вземи със себе си сержант Рей. Той може да си поговори с онази яхта. А Калмар веднага да се заеме с младата кучка на име Грей…

— Проблемът с парите на Калмар още не е разрешен…

— Ами разреши го! Искам навсякъде из Аркашон да плъзнат фалшиви агенти на DST. Не пропускайте и Изабел Томас — любовницата на Анри Бейл. Ликвидирайте ги всичките. И още нещо. От Ланд ми съобщиха, че опитът да убият Моше Щайн е пропаднал. Намерете евреина. От Париж няма сведения за пристигането му в столицата. Целта им е да го закарат там и да го излъчат по телевизията. Искат хубаво да оплаче другарчетата си, загинали в Тарб. Тревожи ме тази област Ланд. Изпрати друг екип, по море, за да разчисти труповете на престъпните елементи, погребани там. Нека ги пъхнат в чували с тежести и да ги хвърлят на дъното.

— Нали не искате лично да се заема с това?

— Не. Лейтенант Бертие ще свърши работата. Кажи му да изчака сержант Рей да се освободи и да го вземе със себе си. Може взривяването на оная мърша да се окаже по-ефективно. Действай!

Дьо Форж изчака няколко минути, после извика сержант Рей при себе си. Когато гномът влезе, стиснал кепето си под мишница и покорно привел глава, генералът топло го поздрави и се обърна към него с истинския му военен чин:

— Седнете, капитане. Скоро се разпоредих един от телефонните ни техници да постави подслушвателни устройства на автоматите на всички офицери. Записах разговорите им и открих кой е предателят сред нас. След малко ще чуете един от записите.

— На всички офицери?

Сержантският чин на Рей му позволяваше да се движи свободно сред войниците и да докладва на командира си за техните настроения. Дьо Форж беше коварен военачалник.

— Да. Подслушваше се и вашият телефон — генералът се усмихна цинично. — Обичам да изпипвам нещата. Ето какво искам да направите…

Нюмън и останалите още не се бяха измъкнали от капана. Свечеряваше се и сивият здрач покриваше всичко наоколо. От капандурата на покрива Нюмън наблюдаваше танковете. В далечината те се подреждаха в стройни колони. Светеха само габаритите им отзад. Не бяха включили фаровете. Нюмън си спомни за известния поход на бронираните войски на генерал Гудерян през Втората световна война. Неговите танкове се бяха придвижили през нощта по същия начин — командирите на немските машини бяха следвали предния танк само по габаритните му светлини. Спусна се по стълбата.