Колин Форбис - Огнен кръст

Пола проследи погледа на Виктор. В другия край на помещението Бътлър избра същия момент да се обърне. Бавно взе солницата от съседната маса, а очите му за миг изучиха новопристигналата. Келнерът я настани на една маса близо до неговата. Бътлър остави ненужната солница.

— Тази дама… — Роузуотър отново се обърна към Пола. — Прекалено красива е, за да е сама. Странно, нали? Нищо чудно да е една от жените, агенти на Дьо Форж.

— Хайде да я забравим и да се наслаждаваме на вечерята.

— Добре, мъж или жена посети днес? Казах ти, че ревнувам.

— Ревността ти се отразява добре на апетита ми. А мога ли да попитам ти какво прави през деня?

— Обикалях местността наоколо с колата, спирах за проверки от патрулите, показвах документите си. Не истинските…

— Патрули ли каза? — прекъсна го объркана Пола.

— Войници от Трета армия.

— Искаш да кажеш от Трети корпус.

— Не. Попитах ги — те казаха Трета армия. Изглежда, издирват някого. Опитах се да ги подпитам, но те повтаряха едно и също — провеждали военни маневри. Някои дори не разговаряха с мен. Човек може да си помисли, че сме във военно положение.

— Това е доста тревожно…

— Но няма да ни развали вечерта, нали?

Половин час по-късно Пола усети стомаха си пълен. Беше се натъпкала ужасно, но пък усещането за ситост си заслужаваше. Погледна часовника си и се намръщи.

— За съжаление трябва да тръгвам, Виктор. Благодаря ти за прекрасната вечеря. Чувствам се наистина разкошно.

— Къде се разбърза? Аз исках да се поразходим с колата. Знам един добър нощен клуб, където можехме да пийнем и потанцуваме…

— Съжалявам. Би било чудесно, но съм невероятно изморена. Дай ми телефона, на който мога да те намеря.

Роузуотър извади бележник, записа номера, откъсна листа и го подаде на Пола:

— А аз къде да те търся?

— Никъде — усмихна се тя. — Непрекъснато съм в движение. Такава ми е работата.

— Каква тайнствена жена…

Келнерът донесе палтото й. Роузуотър й помогна да го облече. Ръката му нежно стисна рамото й. Когато тръгнаха към вратата, Бътлър, вече платил, се изправи и ги последва. Настигна ги пред ресторанта. Пола го представи на Роузуотър:

— Това е братовчед ми Хари.

— Видях ви вътре — каза Роузуотър, когато пое ръката му, и добави без ентусиазъм: — Можехте да седнете при нас.

— Не обичам да досаждам — отвърна Бътлър с каменно лице.

— Ние сме пеша — обясни Пола. — Твоята кола къде е?

— В една глуха пряка на крайбрежния булевард — отвърна Виктор. — Е, довиждане. Обаждай се.

Виктор се отдалечи към брега, но Бътлър задържа Пола на мястото й, докато не се скри зад ъгъла. Чак тогава тръгнаха към реното, където търпеливо чакаше Нийлд. Пола го бе съжалила по време на вечерята. Когато седна в колата, тя го попита:

— Откога не си ял, Пийт?

— От половин час — Нийлд се обърна усмихнат, хванал нещо в ръката си. — Сандвичи от хладилната чанта. Не тръгвам никъде без храна. И без термос кафе.

— Хайде да се махаме — каза Бътлър, когато се настани до партньора си. Карай обратно към хотела. Бавно.

— Преди това искам да проверя онова порше. Стои тук от идването ни. Ей сега се връщам. Излезе от колата, преди Бътлър да успее да му отговори. Пола видя, че ниско до бедрото си държи валтер. Пресече улицата и тръгна към поршето, което стоеше като тигър, приклекнал преди скок. Крачеше спокойно, като местен жител на път за вкъщи, вдигнал яката си срещу хапещия студ. На улицата не се виждаха други хора. Нощните сенки, неспокойни и изнервящи, бяха обгърнали колата. Нийлд придърпа по-високо яката си и се приближи до колата. Каучуковите подметки на обувките му не вдигаха никакъв шум. Докато Пола наблюдаваше движенията му, пот изби по дланите й. Напрегна се в очакване на изстрели.

Нийлд обиколи колата, после отново пресече улицата и се върна при реното. Седна зад волана и прибра валтера.

— Фалшива тревога. Няма никой. Сега вече тръгваме.

— Карай бавно — повтори Бътлър.

— Каза ми го вече.

— Да, но Джийн Буржойн се обади скоро — рече Пола. — Колкото по-бързо се измъкне от вилата, толкова по-добре.

— Трябва да действа много предпазливо — съгласи се Бътлър. Нийлд изведнъж спря, изруга и каза, че портфейла му го няма.

Реши, че го е изпуснал от джоба си, слезе от колата, без да угаси мотора, и се затича назад. Върна се много бързо. Докато прибираше портфейла си, каза, че го намерил паднал на улицата. Пола доста се учуди от поведението му — Нийлд никога не губеше нищо.