Колин Форбис - Огнен кръст

Бертие прибра антената и бързо тръгна към булеварда.

Бранд се обади от апарата в ъгъла на бара. Слуша известно време, отговори кратко и затвори. Остави на тезгяха парите за питието си и забърза към паркираната кола.

Пола взе плика, даден й от дежурния администратор на „Атлантик“. Той отново я повика, когато се отправиха с Бътлър и Нийлд към стаите.

— Един мъж звъня да пита дали сте в хотела.

— Каза ли си името?

— Затвори веднага, щом разбра, че ви няма.

Тримата влязоха в стаята на Пола. Тя и Бътлър се заеха с плика, а Нийлд се загледа през завесите на прозореца.

— Отварян е — каза Пола. — После некадърно са го залепили.

— Нашият приятел на рецепцията — предположи Бътлър.

Пола скъса плика и извади картата и бележката. Съобщението беше кратко: „В десет тази вечер куриер ще ви съобщи една цифра. Вижте картата и ще разберете къде ви чакам.“

— Джийн е извънредно предпазлива. Това никак не ми харесва.

Тя разтвори картата на единствената маса в стаята. С „едно“ беше отбелязано кръстчето върху името „Вила Роз“. Номер две обозначаваше „Разклон“. Под „три“ пишеше „Навес за лодки“. Подаде картата на Бътлър и погледна часовника си. Десет без петнадесет.

— Хари, ти ще показваш пътя, когато дойде куриерът. Дано да е скоро. Тя едва ли разполага с много време. А и тези предохранителни мерки… Трябваше да съм тук, когато ме е потърсила.

— Нека просто се отпуснем и изчакаме събитията — предложи Бътлър. — От това, което видях и чух във вила „Форбан“, съдя, че е корава жена.

— Ще сляза долу, за да посрещна куриера — каза Нийлд и излезе от стаята.

Минута по-късно се върна, като връхлетя вътре. Хвана ръката на Пола и я бутна към вратата:

— Тук е. Но настоява да те види лично. Побързай — администраторът иска да го изхвърли от фоайето…

Пола хукна по стълбите, плътно следвана от Нийлд, а Бътлър се надвеси над парапета, скрил валтера зад гърба си. Мъж с еднодневна брада, облечен като скитник, стоеше срещу администратора. Обърна се, тръгна към Пола и й подаде плик.

— Казаха ми как изглеждате — проговори той с провансалски акцент. — Трябваше да ви го предам лично.

— Благодаря. Мога ли да ви помогна с нещо? С пари?

— Платиха ми добре.

Скитникът докосна с пръст омазнената си шапка, изгледа администратора и излезе от хотела. Вече в стаята си, Пола скъса плика. На сгънат лист хартия със същия почерк бе написано само „Номер три“.

— Навесът за лодки — каза Пола. — Между Гайян и Фактюр. Ти ще водиш, Хари.

— Ще карам аз — каза Нийлд, докато се спускаха по стълбите.

— Не, по дяволите! Този път ще карам аз — изстреля Пола и се втурна към колата.

Джийн Буржойн стоеше на площадката пред навеса за лодки, запалила цигара. Рядко пушеше, но сега нервите й бяха опънати до скъсване. Прикриваше огънчето от цигарата с лявата си ръка. Сгушена в коженото палто, тя се опитваше да не се поддава на потискащата атмосфера около навеса. Единственият звук беше плискането на вълните в подпорите. От едната страна на площадката имаше поток. Малка лодка лежеше неподвижно, заседнала в плиткото му тинесто дъно.

Площадката и навесът бяха издигнати близо до брега на пристанищния басейн. Някога дървен хелинг бе водил от навеса през заблатената земя до водата. Сега от това приспособление за спускане на лодките бяха останали само подпорите и няколко прогнили дъски. Духът на разруха витаеше наоколо.

Дървени стъпала се спускаха от двете страни на площадката. Едните водеха към потока, а другите слизаха на твърда земя. По тях се бе качила Джийн. Беше паркирала ровъра си встрани от широкия черен път, водещ от шосето към навеса. Водата, която тихичко плискаше под площадката, би трябвало да действа успокоително на нервите й. Тази нощ, на това забравено от Бога място, звукът сякаш ги раздираше.

Всъщност Джийн бе избрала мястото именно заради отдалечеността му. Сигурна беше, че Дьо Форж е открил отсъствието й, че опасността вече навсякъде я дебне. А трябваше на всяка цена да предаде на Пола записките си по операция „Маренго“. Те разкриваха един хладнокръвен и жесток военен план, целящ военен преврат и сваляне на правителството. Информацията трябваше да стигне до Париж.

Джийн дочу тихо изпукване. Като на прогнила дъска под нечий крак. Прилепи се плътно до стената, скри цигарата в шепи, ослуша се, втренчена в стълбите, идващи откъм пътя. Звукът не се повтори. Дървото просто стенеше от старост.

Беше се надявала да изчака Пола в „Атлантик“, но си тръгна, защото не й хареса начинът, по който я наблюдаваше администраторът. Щом тя успя да го подкупи, и друг можеше да го направи. А всяко издирване щеше да започне с проверка на малкото отворени хотели в Аркашон. Стори й се по-безопасно да я чака далече от града.