Колин Форбис - Огнен кръст

— Кой се обажда, по дяволите?

— Знаете много добре. Манто. Дължите ми два милиона швейцарски франка. Разпоредете се на Леми да извърши плащането. След пет минути ще му се обадя по директния телефон.

— Откъде да знам, че вие…

— От вестниците. Предполагам, че можете да четете?

— Смеете да ме обиждате? — процеди Дьо Форж.

— Смея да ви убия, ако не получа парите си. Досега всички са си плащали. Освен един. Впрочем и той плати — с живота си.

— Имам силна охрана — каза генералът с леден глас.

— И днес я имахте. И се движехте в бронирана лимузина. Не успя да ви предпази, нали? Знам всяко ваше движение. Ако имате някакви поръчки за мен, обадете ми се. Чрез Леми. Но само след като сега си платите. В швейцарски франкове. И, както казах, без поредни номера на банкнотите.

— Ще помисля върху предложението ви за…

Дьо Форж разбра, че вече никой не го слуша. Французинът от другата страна беше прекъснал връзката. Генералът остана за миг неподвижен, после набра номера на Леми:

— Ела веднага в кабинета ми!

— Но, генерале, трябва да тръгвам. Осъществих връзката с жената на Калмар…

— В кабинета ми! Казах — веднага!

Дьо Форж тресна слушалката. Малко се беше поуспокоил — държа се с подчинения си така, както Манто се бе държал със самия него. Изравни бележника си с ръба на бюрото. Лицето му остана намръщено. Леми влезе задъхан, без да почука, но шефът му не обърна внимание на тази волност. Опитваше се да прикрие факта, че се чувства в безизходица.

— Нещо спешно ли е, генерале?

— Седни. Не говори. Слушай внимателно какво ти казвам. Не ме прекъсвай…

Дьо Форж накратко предаде разговора си с Манто. Докато говореше, той внимателно наблюдаваше началника на разузнаването си. По челото на Леми бяха избили капки пот. Разбира се, те можеха да бъдат и резултат от усилията му да стигне бързо до кабинета на шефа.

— Това е положението — завърши Дьо Форж. — Спомена и нещо за вестниците. Надявам се, че ти следиш развоя на събитията и си ги чел.

Дьо Форж извади последните броеве на „Либерасион“, „Фигаро“, „Монд“ и ги хвърли през бюрото в скута на Леми.

— Чети!

Вече ги бе чел, разбира се, но се подчини. Подреди заглавията едно под друго:

„МАНТО УБИ ПРЕЗИДЕНТА И ПРЕМИЕРА“ „МАНТО ЗАСТРЕЛЯ ПРЕФЕКТА НА ПАРИЖ“ „МАНТО ИЗБИВА ВИСШИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ“

— Манто! — избухна Дьо Форж. — Нищо друго освен този Манто! За какво плащаме на Калмар? Дали не прехвърля работата си на Манто?

— Съмнявам се…

— Продължавай да се съмняваш! Но преди по-малко от час Манто изпълни заканата си. Куршумът му за малко не ме улучи. И — продължи той саркастично, — ако не си го забелязал, тази атака беше безупречно пресметната. Най-напред стреля по гумата на първия мотор от ескорта, за да спре колата ми. Не застреля войника, макар и да съм сигурен, че можеше да го направи. Манто каза, че ще ти позвъни на директния телефон. Откъде, за Бога, научава номерата? Във всеки случай ще бъде по-добре да се намираш в кабинета си, когато те потърси. Тоест след малко.

— Заповедите ви, генерале?

Леми бързо се изправи. Дьо Форж вдигна ръце и погледна тавана, сякаш молеше Бог да му помогне да се справи с идиотите около себе си.

— Ще му платиш, естествено. Два милиона швейцарски франка. И се постарай банкнотите да не са с поредни номера.

— Но аз трябва да тръгна, към посочената ми телефонна кабина, за да се свържа с Калмар. Но него какво да кажа?

— Сам не можеш ли да го измислиш? Все аз трябва да решавам. Съобщи на Калмар имената на Пола Грей и Джийн Буржойн. Първата се намира в Аркашон. Когато попита за плащането, кажи му, че очакваме големи парични постъпления всеки момент. Това е и истината.

— А на Манто да платя според неговите условия?

— Точно така — Дьо Форж се усмихна. — Но съобщи и на него имената на обектите. Да видим кой работи за нас и кой печели с работа. Време е да идеш в кабинета си…

Останал сам, Дьо Форж закрачи из кабинета с ръце на гърба. Беше доволен от последния си ход. Кой от убийците щеше да се справи пръв? Време беше да разчисти всички шпиони от пътя си. От пътя към властта над Франция.

В Министерството на отбраната в Париж Туийд също четеше заглавията във вестниците и текста под тях. Вдигна поглед, когато в кабинета му влезе Рене Лазал.

— Навар реши ли къде да съсредоточи силите си? — попита Туийд. — Тук, на север, около Париж или на юг, близо до щаба на Дьо Форж?

— Все още изчаква. Изчаква някои нови развития, които да му посочат правилното решение. Разбрал е, че Жозет — жената на Дьо Форж — е пристигнала в Париж и организира салонни тържества и следобедни приеми в апартамента в Паси. Много влиятелни личности посещават приемите, включително и журналисти. Явно подготвя почвата за пристигането на Дьо Форж в Париж.