Колин Форбис - Огнен кръст

От главното шосе ги деляха около две мили, когато Пола погледна зад колата. Бяха навлезли в прав участък и пътят продължаваше пред тях като по конец. Настилката също беше по-добра и не се усещаше бясното подскачане от преди. Пола извади бинокъла от чантата си и го насочи през задното стъкло.

Далеч зад тях на пътя се бе появила малка точка, която непрекъснато увеличаваше размерите си. Фокусира лещите и си пое дълбоко въздух. Потупа Бътлър по рамото. Той се извъртя назад:

— Неприятности?

— Така ми се струва. Един войник кара като побеснял зад нас. От мотора му стърчи антена. Мисля, че на гърба му има автомат.

Нийлд хвърли поглед в огледалото:

— Застреляй го, Хари.

— Не. Знаеш ли какво ще стане, ако намерят куршум в трупа на войник от армията на Дьо Форж? Намираме се на вражеска територия, не забравяй това.

— Имаш ли друго решение?

— Ще измисля нещо. Например… — Бътлър им обясни как да действат в подходящия момент. Пола отново погледна назад. Мотоциклетистът се беше приближил, но не достатъчно, за да може да го види добре. Бътлър за трети път погледна в страничното огледало. После заповяда на Пола:

— Скрий се. Легни на пода и се свий на кълбо. Онзи отзад не трябва да те види.

— Както наредите, сър!

Пола легна на пода, неудобно подвила крака. Добре че сега пътят беше по-добър. Нийлд продължаваше да кара бързо, но мотоциклетистът с лекота ги задмина. Пътят беше по-широк — достатъчно, за да може да профучи покрай колата и да продължи със същата скорост пред нея. Успяха да зърнат зловещата каска, тъмните очила на лицето на войника, поклащащата се от скоростта антена, автомата на гърба.

Мотоциклетистът държеше кормилото с една ръка. С другата им направи знак да спрат.

— Продължавай — нареди Бътлър. — Но постепенно намалявай.

— Не виждам как ще изпълним плана ти…

— Просто продължавай да караш. Може да имаме късмет.

— И ти си ми един оптимист… — подигра го Нийлд.

— Така трябва, приятелю.

— Какво става? — попита Пола.

— Много неща — отвърна Бътлър. — Ти си дръж главата ниско.

Моторът изведнъж ускори и се скри от погледа. Пред тях пътят се спускаше в някаква падина. Войникът не се появи от другата й страна. Значи ги чакаше в ниското. Бътлър въздъхна с облекчение. Погледна Нийлд, той кимна и намали още малко. Бътлър се обърна и каза на Пола:

— Продължавай да лежиш. След малко може да стане напечено.

Нийлд измина още няколко метра и пътят изведнъж се спусна стръмно надолу. Недалеч пред тях стоеше мотористът. В ръцете си държеше автомата. Когато видя реното, той го вдигна и се приготви да стреля.

Нийлд направи това, което бяха решили с Бътлър. Рязко натисна газта и колата полетя напред, насочена точно към фигурата на войника. Той още не се беше прицелил добре. Поколеба се, когато видя втурналата се срещу му машина, и това бе голямата му грешка. В последния момент се опита да отскочи настрани, но краят на бронята на реното го удари. Тялото му прелетя няколко метра и се стовари на пътя като чувал цимент. Повече не помръдна. Колата блъсна и мотора, оставен на стойка малко встрани. Машината подскочи, завъртя се и легна на една страна. Нийлд рязко спря и Пола тихичко го наруга, но предвидливо бе сложила чантата под главата си. Бътлър погледна назад. От антената на мотора не бе останало нищо. Дори и да беше жив, войникът нямаше да може да се свърже с никого.

— Добра работа свърши, Пийт.

— С ласкателства ще стигнеш далеч.

Нийлд излезе на главното шосе и продължи бързо към Аркашон, където Пола имаше среща с Виктор Роузуотър.

Лимузината на генерал Дьо Форж се намираше на средата на пътя към щаба на Трети корпус. Пред и зад нея се движеха мотористите от ескорта. От двете страни на пътя се издигаха малки хълмове. По билата на някои се виждаха ниски дървета. До генерала седеше Леми и разглеждаше картата на Париж.

Шофьорът неочаквано натисна спирачката. Дьо Форж се изправи в седалката и погледна напред. Един от мотористите лежеше на пътя. Машината му беше захвърлена до него, а колелата й още се въртяха. Войникът неуверено започна да се изправя на крака.

— Какво е това, по дяволите! — изкрещя Дьо Форж. — Не може ли да се държи на мото…

Трясъкът на счупено стъкло прекъсна думите му. Нещо прелетя през колата. Прозорецът до Дьо Форж изведнъж се напука. Стъклото до Леми беше същото — оттам бе влязъл куршумът.

— Залегнете! — извика Леми. Сграбчи Дьо Форж и го смъкна до нивото на прозореца. — Това беше куршум! Стойте така, аз ще разбера какво става…