Колин Форбис - Огнен кръст

— Ще наблюдавам входа, докато вие двете си говорите — каза той. — Ако някой неочаквано се появи, ще се измъкнем отзад. Оставете вратата отключена.

— Разбира се. — Джийн му се усмихна топло. — Съжалявам за посрещането. Сигурно ви изкарах акъла.

— А, нищо ново…

Бътлър излезе от кухнята, разгледа разположението на стаите на първия етаж и застана зад завесата в хола, откъдето можеше да наблюдава алеята, водеща от оградата до входа на сградата.

— Толкова се радвам, че те виждам — каза Джийн, докато наливаше кафето. — Напоследък съм много изнервена. Сега ще занеса кафе на приятеля ти и после ще поговорим в кабинета отзад.

Тя бързо се върна и поведе Пола към кабинета, чиито прозорци гледаха към градината зад вилата. Пола седна в едно от креслата и забеляза, че ръката на Джийн, хванала чашата, леко трепери. Изглежда моментът беше подходящ да насочи разговора към опасната тема, да се опита да накара домакинята да разкаже всичко, което знаеше.

— Джийн — започна Пола, — Хари ми каза, че се страхуваш от убийците на Дьо Форж. Той защо би желал смъртта ти?

Буржойн сякаш се затвори в себе си. Лицето й помръкна. Някак отнесено приглади дългата си коса. Пола обаче не се отказа от целта си:

— Стигнала си дотам, че просто се налага да го споделиш с някого. Имам чувството, че от месеци живееш под напрежение. Аз все пак работя в сферите на сигурността.

— На държавната сигурност?

— Донякъде…

Джийн се усмихна:

— Май ти казах, че чичо ми в Олдбърг е работил във Военното разузнаване…

— И че още има контакти с Министерството на отбраната.

— Като че ли не ти казах точно това — Джийн разглеждаше чашата си. — След като те закарах до „Браднъл“, поговорих с чичо. Знаеш ли какво ми каза?

— Не, разбира се. Откъде бих могла?

— „Това момиче работи за разузнаването, сигурен съм.“ Предавам ти точните му думи.

— Е, да речем, че не е бил много далеч от истината.

— И аз така си помислих — Джийн отново се усмихна топло. — Ти може би си се досетила, че прекалено дълго време съм любовница на Дьо Форж. И че не го правя за удоволствие.

— Кажи ми какво успя да научиш, Джийн. Този човек представлява опасност за Франция, ако не и за целия свят. — Пола говореше развълнувано.

— Намеренията му са да стане президент на страната — каза Джийн, загледана в стената. — Тайно е свързан с Дюбоа — фанатика, застанал начело на движението „За Франция“. Целта им е да създадат такова безредие, че обикновените хора да посрещнат Дьо Форж като спасител.

— А как точно мисли да постигне това?

— Не знам дали трябва да ти кажа — Джийн се поколеба, но не за дълго. — Веднъж остави куфарчето си на една маса в хола. Докато беше в банята, аз разгледах съдържанието му. Там бяха плановете за масиран военен удар. С подробности за състава и маршрута на силите на Трети корпус, които ще тръгнат към Париж.

— Какви бяха тези подробности?

— Запомних ги наизуст. После ги записах. Ще ти дам бележките си, но знай, че поставяш живота си в опасност.

— Защо не тръгнеш с нас сега? Ще вземеш и записките си.

— Къде сте отседнали?

— В Аркашон.

— Няма да ми е трудно да дойда в града и да ви дам бележките. Сега сме прекалено близо до щаба на Трети корпус. Искам сама да поема отговорността в случай на провал. Кажи ми къде да ви открия в Аркашон.

Пола реши, че няма смисъл да настоява. Джийн Буржойн беше упорита и решителна жена. Явно трябваше да се срещнат в Аркашон.

— Ще бъдем в един малък хотел, наречен „Атлантик“. Името е глупаво за тая дупка, която повече прилича на пансион…

Пола млъкна и вдигна поглед, когато Бътлър бързо влезе в стаята и хвана ръката й. Нещо се беше случило. Той я изправи на крака и я бутна към вратата, като се обърна към Джийн. Заговори тихо и бързо:

— Неприятности пред входа. Мисля, че пристигна Дьо Форж. С въоръжен ескорт…

— Ще се видим в Аркашон — прошепна Пола.

Бързо излязоха през отключената задна врата. Пола се втурна като спринтьор към стената на оградата, а Бътлър затвори тихо вратата и бързо я последва. Когато стигна до стената, Пола вече се бе покатерила по дървото и беше скочила от другата страна. Бътлър се изкачи след нея и отново спря за миг, за да огледа вилата. Не видя никого. Спусна се по клоните и изтича до реното.

Пола вече бе вътре, а Нийлд беше запалил двигателя. Бътлър скочи на предната седалка и партньорът му веднага потегли. Караше бавно, защото се страхуваше, че ще вдигнат много шум, ако настъпи докрай педала.