Колин Форбис - Огнен кръст

Когато лордът се качи на борда на „Стоманеният лешояд“, морето бе спокойно. След пристигането си от Харуич корабът бе завил на сто и осемдесет градуса и сега отново бе насочен на юг. Намираше се на около половин миля от брега и хората там можеха да наблюдават само десния му борд. Това, което любопитните селяни не виждаха, беше трескавата и доста различна по характер активност на левия, обърнат към морето. Там един малък подвижен кран бе спуснал веригата си дълбоко под водата. Когато нямаше нужда от него, стрелата му се прибираше в голяма четвъртита кабина на палубата.

Близо до кърмата се намираше и един усъвършенстван хидроплан. В поплавъците му за приводняване бяха монтирани механизми, които спускаха колела, за да може самолетът да каца и на твърда земя. „Лешоядът“, специално конструиран и изработен в Норвегия, бе струвал на Доулиш заедно с аксесоарите близо четиридесет милиона долара.

Доулиш се отправи веднага към мостика и когато видя шкипера, се обърна грубо към него:

— Надявам се, че тази вечер ще отплуваме към Аркашон.

Шкиперът Сантос разпери ръце.

— Не съм сигурен дали ще успеем да натоварим за няколко часа. Може да се наложи да тръгнем едва утре…

— Няколко часа! — побесня Доулиш и закова погледа си в очите на шкипера. — Трябваше да дойда по-рано, за да разбия няколко глави! Защо, по дяволите, трябва лично да ръководя всичко, за да съм сигурен, че сроковете ще бъдат спазени? Всеки път — едно и също. Без мен не можете да мръднете, така ли?

— Работата е опасна. При такъв товар произшествията не са изключени, а ние се стремим да ги избягваме…

— Ще ми докладваш на всеки половин час. През нощта прехвърлихте ли товара от камионите?

Доулиш имаше предвид камионите, дошли тук от фабриката в гората по пътя за Ортфорд. Фабриката, която Марлър и Нюмън се бяха опитали да проучат, но не бяха успели докрай заради мините, поставени около нея.

Когато камионите пристигнаха в Дънуич посред нощ, те не изненадаха никого. Двама от водолазите — редовни клиенти на „Бърлогата на моряка“ — бяха споменали, че се очакват камиони с доставки от прясна храна и електронна техника за гмуркачите. Те поддържаха версията, че за проучванията се използва най-ново техническо оборудване.

На Сантос му се искаше Доулиш да се махне от мостика. По националност беше панамец и тук получаваше заплата, каквато никой друг нямаше да му даде. Достатъчно голяма, за да си държи устата затворена.

— Разбрахме се, нали? Ще ми докладваш на всеки половин час — повтори Доулиш и тръгна към луксозната си каюта.

Тя беше голяма и също оборудвана с последните постижения на комуникационната техника. Затвори вратата и тъкмо си наливаше голяма чаша скоч, телефонът иззвъня.

— Мътните да го вземат!

Остави питието, седна в креслото и вдигна слушалката. Чу боботещия овладян глас на Бранд, идващ от Аркашон ясен и отчетлив:

— Тук може да се случат неприятни неща. Познайте кого срещнах в една местна кръчма.

— Мразя да гадая. Казвай направо, за бога!

— Онази патка, Пола Грей, дето ви интервюира. Опитах се да разбера какво прави тук, но доникъде не стигнах.

— Това едва ли е случайно съвпадение…

Доулиш даде на помощника си точни инструкции, закодирани в изречения и фрази, които никой друг не би успял да разбере. Не искаше да поема рискове, тъй като знаеше за съвършената подслушвателна апаратура в Челтнъм, която се използваше дори от правителството. По време на разговора не се спомена нито едно име, с изключение на Пола Грей, но то едва ли щеше да подскаже много на евентуалните подслушвачи.

Лек дъждец падаше от ниското притъмняло небе, което покриваше Париж. Туийд току-що се бе прибрал от кратката разходка из града. Бе усетил неспокойствието на населението. Възгледите на посетителите в един бар, където бе пийнал чаша кафе, го бяха шокирали. А тези хора бяха най-обикновени граждани. Туийд си припомни дочутите реплики:

„Време е Дьо Форж да вземе властта.“

„Само той може да бъде втори Дьо Гол.“

„Трябва ни един силен мъж, за да прочисти страната от арабите и другите гнусни чужденци. Ако можех, щях да ги прибера от улиците, да натоваря цялото племе на кораби и да го изпратя там, откъдето е дошло. А Дьо Форж може да го направи и ще го направи…“

На влизане във вътрешното министерство Туийд показа пропуска си, даден му от Навар. Докато отключваше вратата на кабинета си, чу телефона да звъни.

— Да? Кой е?

— Моника. Още новини. Първо за снимките, които Марлър направи по време на риболова с Нюмън. Разбирате ли ме? Снимките на сградите в завода на Доулиш по пътя за Ортфорд.