Колин Форбис - Огнен кръст

— Нали имаш доклада на Пола за събитията при Дънуич и Олдбърг в деня, когато беше убита Карин Роузуотър? Прочети ми го, ако обичаш. Трябват ми някои подробности…

Той остана заслушан, докато Моника бързо четеше доклада, и от време на време записваше нещо в бележника пред себе си.

— Това е всичко — завърши Моника. — Помогна ли?

— Не съм сигурен. Нещо упорито ми убягва, но ще го хвана. Дано успея навреме. При нас няма нищо ново…

При предишното си обаждане Туийд й беше съобщил за новата си временна база. „Нищо ново“ — това не бе самата истина. С незначително мнозинство Навар беше одобрен за министър-председател.

Вратата се отвори и в стаята влезе мъжът, за когото мислеше. Навар беше спал едва два часа, но изглеждаше изпълнен с енергия. Седна на бюрото на Туийд и скръсти слабите си ръце.

— Е, приятелю, ето че възникна проблем. Готвех се да изпратя на юг тежко въоръжени отряди на CRS и много хеликоптери. Сега Лазал ми каза, че в Париж е пристигнала и заела позиция малка армия от саботьори, готови да започнат метежите. Какво да правя, да насоча вниманието си тук, на север, или да се заема с юга? — Той махна с ръка. — Всъщност нямам нужда от отговор. Това мога да реша само аз. Но Дьо Форж скоро ще предприеме най-силния си ход, ще нанесе големия си удар — свалянето на френското правителство.

— А началник-щаба на армията генерал Масон? Дьо Форж му е подчинен. Защо не го отстрани от длъжност?

— Вече го помолих да го направи. Отказа. Щял да си подаде оставката, ако настоявам. Представяте ли си отражението на такава оставка върху обществеността? Още повече ще улесни Дьо Форж. Започвам да подозирам, че сам Масон е член на „Черният кръг“, че всъщност Дьо Форж командва него.

— Трябва да вземете трудно решение.

— И то съвсем скоро. Кулман иска да ви види…

Началникът на германската полиция влезе малко след като Навар напусна стаята. Запалил поредната си пура, той изглеждаше бодър, уверен и решителен. Седна на един стол и погледна Туийд:

— Реших да се справя с проблема „Сигфрид“ по мой начин. Сега почти всички офицери от криминалната полиция са извън Висбаден, пръснати са из цяла Германия. Притиснали са всички информатори от подземния свят. Наредих им да използват всякакви методи, за да накарат хората да проговорят.

— Канцлерът знае ли?

— Ей, забравих да му кажа — Кулман се ухили и се плесна по челото. — Знаеш ли, в цялото това напрежение не ми и мина през ума да му се обадя. Но си мисля, че ще е по-добре да изчакам резултатите от акцията. Ще те информирам редовно…

Отново останал сам, Туийд прочете за втори път доклада на Пола. Цялата операция се превръщаше в една безмилостна надпревара с времето. Усилията на Навар да защити Париж. Офанзивата на Кулман срещу „Сигфрид“. Собствените му разследвания върху начина, по който Доулиш успяваше нелегално да снабдява Дьо Форж с оръжие и пари. Съобщението на Пола, че Бранд е в Аркашон, допълнително изостряше ситуацията.

Във вечерния сумрак лорд Дейн Доулиш се отправи към мястото на брега, където беше акостирала гумената лодка с мощен извънбордов двигател. Беше сменил шапката си с капитанска фуражка. Носеше син блейзер със златни копчета и тъмносин панталон.

Доулиш винаги държеше да бъде облечен подходящо за всеки отделен случай. Сега бе поел ролята си на моряк. Освен че съответстваше на ситуацията, тя допълваше и репутацията му на плейбой. А ролята на плейбой щеше да поеме в момента, в който срещнеше първата красива жена.

Недалеч от брега бе закотвен „Стоманеният лешояд“, отплувал от Харуич. Дори сега, в полумрака, водолазите продължаваха да се гмуркат, за да изследват потъналия град. Доулиш се качи в лодката и докато първият помощник я насочваше към двукорпусния гигант, той го попита:

— Операцията приключи ли?

— Още не, сър. Продължаваме да работим.

— А трябваше досега да сте свършили, по дяволите! Ще хвърчат глави, ако не се вместим в сроковете…

— Щастлив съм да ви съобщя, че се движим според разписанието, сър.

— Ами бъди си щастлив. Аз ще се зарадвам едва тогава, когато шкиперът докладва, че товарът е на борда…

От брега няколко от жителите на Дънуич наблюдаваха с бинокли „Стоманеният лешояд“. Постоянството на Доулиш в проучването на дъното ги радваше. А и се отразяваше добре на бизнеса. Местната кръчма бе редовно изпълнена от водолазите, излезли на брега за кратка почивка. Те добре си плащаха за обърнатите чашки, които утоляваха жаждата им. Никой не подозираше, че зад дейността на Доулиш се крие нещо зловещо.