Колин Форбис - Огнен кръст

— Аз ще ти го дам — каза Бътлър зад гърба му. Гласът му беше овладян, както и лицето му. — С мис Грей имаме важна среща и ако не си махнеш пръстите от ръката й, аз ще счупя твоята. Може да строша и двете ти ръце, за по-сигурно.

Бранд пусна Пола, слезе от стола и застана с лице към Бътлър, няколко сантиметра по-висок от него. Нещо в стойката му, в безизразното му лице, което го наблюдаваше отгоре, разколеба Бранд. Той вдигна рамене и се отправи към масата си.

— Бих могъл да те размажа.

— Защо не опиташ? — предложи Бътлър.

Лицето и вратът на Бранд почервеняха. Той се обърна и отново изгледа Бътлър. Юмрукът му се сви, готов да нанесе първия удар.

— Слушай, ако исках да се бием, щях да започна аз — каза кротко Бътлър. — Естествено някой щеше да извика полиция, а много свидетели щяха да посочат виновника. Щяха да го посочат проснат на земята.

— Струва ми се, че закъснявате за срещата си.

Бранд се върна до ъгловата маса, където го чакаха приятелите му. Един от тях бе започнал да се надига от стола си. Нийлд, застанал близо до масата, го хвана здраво за рамото и го натисна надолу. Без да го пуска, той се обърна на френски към втория мъж:

— DST. Ако създавате проблеми, ще ви пръсна черепите. — Ръката му се намираше под палтото, хванала валтера. — Или ще ви арестувам като заподозрени терористи…

Бранд седна на масата. Пола и Бътлър минаха покрай него. Бранд не ги погледна. Нийлд ги последва и тримата излязоха от бара.

Бътлър седна зад волана на реното, Пола се настани до него, а Нийлд се качи отзад. Жената се обади:

— Благодаря ти, Хари. Започваше да става сериозно. Видя ли колко голяма беше ръката му? Наистина ме заболя. Но ти успя да го сплашиш.

— Точно това е интересното. Изплаши го споменаването на полицията. Ти знаеш кой е той, нали?

— Разбира се. Бранд — дясната ръка на Доулиш. Наежи се, когато го попитах какво прави в Аркашон. Явно наистина очакват да акостира „Стоманеният лешояд“. Сигурно затова е тук.

— Освен ако не трябва да свърши нещо друго. Къде отиваме?

— Във вила „Форбан“, за да се видя с Джийн Буржойн. Тя е убедена, че Дьо Форж няма да се появи цял ден. Но по-добре да бъдем предпазливи. Много предпазливи.

— Нали затова сме тук с Пийт.

Той разгледа картата, дадена им от Лазал. На нея бе посочен най-изолираният маршрут до вилата. Тръгнаха по крайбрежния булевард, защото Пола искаше да провери дали не е пристигнал катамаранът на Доулиш. За рибарските лодки, излезли от завета на пристанището, денят щеше да бъде отвратителен. Пола изведнъж се наведе напред.

Улицата беше почти празна. Навесът над витрината на една сладкарница се мяташе бясно над напорите на вятъра, сякаш искаше да полети с него. Дори морето в пристанището беше набраздено от големи пенести вълни. Един мъж, облечен в шлифер и с развята от вятъра коса, крачеше към колата. Пола бе сигурна, че познава атлетичното тяло и плавната походка на човека.

— Хари, спри, когато стигнем до този мъж.

Беше Виктор Роузуотър. Последният човек, когото бе очаквала да види в Аркашон. Пола изскочи от колата веднага след като Бътлър спря.

— Виктор! Каква чудесна изненада! Наистина не очаквах да те видя тук.

Роузуотър я прегърна, видя колата и въпросително погледна Пола. „Типично за него — помисли си тя, — да не я попита направо.“

— Всичко е наред — увери го Пола. — От екипа на Туийд са. Можеш да говориш спокойно. Какво правиш?

— Обадих се на Моника, за да говоря с Туийд. Секретарката му е жена на място. Нищо не ми каза, само ме попита на кой телефон да ми позвъни Туийд. Той ми каза, че се намираш в този район.

— А ти защо си тук, Виктор? Толкова се радвам, че те виждам.

— Исках да те открия. Затова и тръгнах по тази улица. Можем ли да поговорим?

— Хайде да е следобед. Сега трябва да ида на едно място. Виждаш ли онова кафе на пресечката? Да се видим там към четири часа?

— Ще съм там в три и половина. Ще те чакам, докато дойдеш.

— Кой беше този? — попита Бътлър, когато продължиха пътя си.

— Виктор Роузуотър, офицер от военното разузнаване, базиран във Фрайбург в Германия. Пътува много.

Пола му разказа за първата им среща с Туийд в хотел „Драй Кьониг“ в Базел, за убийството на жена му Карин. Бътлър продължи да кара, докато стигнаха до пристанището. От „Стоманеният лешояд“ нямаше и следа.

— Да тръгваме направо към вила „Форбан“ — каза Пола, като погледна часовника си. — Бих искала Туийд да знае за присъствието на Бранд в града.