Колин Форбис - Огнен кръст

— Трябва бързо да се върнем във вилата — каза той на евреина. — Знаеш ли къде живее Мартина?

— В малка къща в покрайнините на Сен Жиронс. Събира изсъхналите дръвца от плажа и опадалите в гората клони, за да се топли на огъня им. Част от събраното продава за подпалки. Така се изхранва.

— Живее като куче…

— Но поне живее. Ако я бяха забелязали войниците, отдавна да е мъртва. Хората на Дьо Форж идват тук с гумени лодки. Понякога чувам изстрелите. Мислех си, че провеждат учения. Не ми и минаваше през ума, че изпълняват смъртни присъди.

— Понеже стана дума за оцеляване, мисля, че трябва да извършим някои приготовления, когато се приберем във вилата. Ето какво ще направим…

Нападнаха ги малко по-рано, отколкото бе очаквал Нюмън. Бяха се настанили с евреина на тъмно в дневната, когато чуха напевите:

— Смърт на всички евреи! Смърт на всички…

От връщането си в къщата двамата не бяха престанали да работят. Моше смаза решетъчния капак на задния прозорец, за да може да се отвори лесно. Нюмън взе куп парцали и ги накъса на ивици. После се зае с празните бутилки. Раздели ги на две — за него и за Моше. Разпредели своите, здраво затворени, по джобовете на шлифера си, няколко пъхна под колана. Моше направи същото. Нюмън му даде и резервната си запалка. Виковете на хората отвън ставаха все по-силни. Евреинът каза:

— Все още мисля, че трябва да си тръгнеш. Ако го направиш веднага, може да успееш да се измъкнеш.

— Тази война е и моя. Задачата ми е да спра Дьо Форж. А това са негови хора. Идват за теб.

— Искам да си тръгнеш — настояваше Моше. — Не трябваше да те взимам със себе си.

— А не искаш ли да им отмъстиш? Не е ли това същата песен, която чу в Тарб преди другарите ти да бъдат овъглени?

— Същата е…

— Значи и някои от мъжете са същите. Не искаш ли да им отмъстиш? — повтори Нюмън.

— Не можем да лежим и да чакаме да ни убият, както правехме досега.

— Тогава защо мърмориш?

— Изобщо не мърморя! — възпротиви се Моше.

Нюмън се усмихна в мрака:

— Е, значи добре се преструваше…

Той млъкна, когато напевите се превърнаха в грозни, настървени крясъци. Мъжете бяха навлезли в просеката около вилата. Блясък отвън освети стаята и Нюмън пропълзя до прозореца. Зловещи сенки заиграха по стените. Гърлото му беше пресъхнало. Преглътна.

Водачът на нападателите беше издигнал огнен кръст — Лотарингския кръст на Дьо Гол от Втората световна война. Нюмън гледаше с погнуса тази отвратителна гавра със свещения символ. От двете страни на водача крачеха по четирима мъже, сякаш оформящи фланговете на военно подразделение. Деветимата бяха облечени в ужасяващи бели наметала, а качулки скриваха главите им. Осем от тях носеха в ръцете си пламтящи факли. Ку-клукс-клан.

— Боб, трябва да си вървиш — прошепна Моше.

— Или и двамата ще си тръгнем живи оттук, или и двамата ще умрем — спокойно отвърна Нюмън. — Знаеш как ще действаме.

— Добре. Ще се справя. Време ли е?

— Нека се приближат още малко. Негодниците се забавляват, искат да удължат агонията ни.

— Ще изгорят къщата до основи.

— Това е техният план. А ние започваме нашия…

Излязоха от вилата през задния прозорец, като го затвориха след себе си. Нюмън мина пръв и запълзя бързо по дъното на ровината. Показа се над ръба й и усети аромата на боровете. Моше запълзя в обратна посока и скоро се озова до дясната страна на къщата. Нюмън му даде знак, двамата се измъкнаха от канала и застанаха плътно долепени до двете срещуположни стени на вилата. Нападателите им се намираха пред верандата.

Нюмън извади една бутилка и отвинти капачката й. Остра миризма измести уханието на боровете — шишето беше пълно с бензин, налят в него с помощта на фунията. В гърлото му беше пъхната ивица плат и Нюмън извади края й навън. Показа се иззад ъгъла на къщата и видя пред себе си крайните двама от нападателите. Подпали фитила на бутилката със запалката си и метна шишето. То се разби точно между двамата и избухна с ослепителен пламък. Огънят се втурна към белите им наметала и жадно ги погълна. Мъжете се разбягаха с ужасни писъци, превърнати в живи факли.

Нюмън запали фитила на втората бутилка и я хвърли към водача, вдигнал горящия кръст. Тя избухна в краката му, а огнените езици пропълзяха по дрехите му. Кръстът се разлюля и падна на земята, а мъжът с нечовешки крясъци се срути след него в огнения пъкъл. Нюмън хвърли третата бутилка. Тя експлодира във въздуха и подпали още двама от нападателите.