Колин Форбис - Огнен кръст

— Нататък по пътя има телефонен автомат — обади се Нийлд.

— Можеш да му се обадиш оттам…

Туийд, все още в Париж, прекара нощта в Министерството на вътрешните работи. Навар беше осигурил походни легла за него и за Кулман. След години това сътрудничество между Англия, Франция и Германия — между Туийд, Навар и Кулман — щеше да стане легендарно.

Туийд още се чувстваше скован от краткия сън на неудобното легло, когато се обади Пола. Изслуша доклада й за Бранд и за срещата й с Виктор Роузуотър.

— Да, аз му казах, че може да те открие в Аркашон. Вече е близо до врага. Обади ми се, за да ми съобщиш какво ти е казал на срещата в кафето. Може би разполага с нови сведения. Трябва да знам всичко.

— Как е Боб Нюмън?

— Не се е обаждал. Надявам се скоро да разбера какво е открил. Сега ме чуй, Пола. Това посещение във вила „Форбан“ е много рисковано. Франция няма президент, но Навар беше одобрен със слабо мнозинство за министър-председател. Това може да накара Дьо Форж да нанесе решителен удар. А той е непредсказуем. Във вила „Форбан“ можете да налетите на голяма опасност.

— В момента брегът е чист. Имам уникалния шанс да се добера до нещо важно. Джийн е много близка с генерала.

— Няма да си сама, нали?

— Не. Ще стоят непрекъснато до мен. Лепнали са се като лейкопласт за гърба ми. Не се тревожете. Трябва да тръгваме…

Туийд затвори телефона, изпълнен с лоши предчувствия. Вече съжаляваше, че бе позволил на Пола това пътуване.

Дьо Форж изравни пластмасовата линийка с ръба на писалището. Действие, което напълно отговаряше на характера му — праволинеен и педантичен. Някои офицери го смятаха за маниак. Генералът погледна Леми, седнал срещу него, който току-що бе докладвал за пристигането на нови групи саботьори в Париж.

— И така — довърши майорът, — Париж може да гръмне в момента, в който наредите. Въпреки назначаването на Навар за премиер. Той няма да успее да овладее положението.

— Продължавам да си мисля за Джийн Буржойн. Дали още мога да й имам доверие?

— Решихте да не се виждате днес с нея. Много неща не могат да бъдат решени във ваше отсъствие.

— Най-важното от тях обаче е сигурността. Тя е с предимство пред всичко останало. Разпореди се за колата! — Взел още едно от внезапните си решения, генералът се изправи и нахлупи кепето си. — Отиваме във вила „Форбан“. С въоръжен ескорт.

— Размислихте ли добре, генерале?

— Виж, Леми. Аз съм наблюдателен по природа. При едно от посещенията си във вилата остави куфарчето си на масата, докато се изкъпя. После, когато отидох да си го взема, видях, че е леко отместено. Просто беше под друг ъгъл с шарките на масата. Знам, че в лагера ни има шпионин, който докладва на Лазал. Когато го — или я — идентифицираме, ще приложим най-тежкото наказание. Ще го изпратим при останалите в Ланд. Искам ескортът ми да е въоръжен с автомати.

При кацането след полета от Париж Марлър носеше два големи калъфа. На летището нямаше съгледвачи и това го улесни много. Облечен в джинси, яке и спортни обувки, той нахлупи баретата си. Тръгна сред навалицата, като си подсвиркваше някаква френска мелодия. Слаб и строен, спокойно можеше да мине за обикновен французин.

Наетото по телефона от Париж пежо го чакаше. Показа на момичето фалшивите си документи, плати в брой, намигна й и седна зад волана. Измина няколко метра и спря, за да погледне картата. Припомни си подробностите по маршрута и продължи напред. Бе получил последните инструкции на Туийд в базата в апартамента на „Рю дю Бак“.

„Засили натиска“ беше последната заповед на Туийд.

В Министерството на вътрешните работи в Париж Навар бе осигурил за Туийд отделен кабинет с телефон, който не можеше да се подслушва. Беше следобед и англичанинът седеше в стаята по риза, докато бършеше стъклата на очилата си.

Опитваше се да разбере как Доулиш успяваше незабелязано да пренася оръжия на борда на „Стоманеният лешояд“, а негова светлост вероятно нравеше именно това. В края на краищата той беше в международния оръжеен бизнес. От друга страна, вече на два пъти бяха претърсвали кораба му в Харуич. Дали Доулиш щеше да рискува да използва „лешояда“ за транспортиране на оръжия? Хийткоут, началникът на пристанището, можеше по всяко време да нареди трето претърсване. Не, Доулиш беше прекалено хитър, за да рискува затвор. Нещо започваше да се избистря в съзнанието на Туийд, но той все още не можеше да го определи. Набра номера на Парк Кресънт и се свърза с Моника: