Колин Форбис - Огнен кръст

— Глупости! — побесня Дьо Форж. — Кажи на шофьора да продължи напред. И да кара бързо…

Леми се подчини. Шофьорът заобиколи падналия мотор и ездача му. Леми ги погледна и се обърна към Дьо Форж:

— Спряха кортежа, като изстреляха куршум в предната гума на първия човек от ескорта. Оловото я е разкъсало на парцали. Ако е било олово, разбира се. Вероятно са използвали някакъв вид куршум с вътрешен заряд, щом успя да пробие бронираното стъкло.

— Копелетата дори не могат да стрелят точно.

Дьо Форж почти буквално цитираше думите на генерал Дьо Гол след неуспешния опит да бъде убит на 22.VIII.1962 година.

Дьо Форж обичаше да се изразява като легендарния Дьо Гол. За да демонстрира желязното си самообладание и способността си да мисли едновременно за няколко неща, той смени темата:

— Мисля, че Джийн Буржойн е шпионка. Време е да бъде елиминирана. Свържи се веднага с твоята агентка Ивет. Кажи й да тръгне незабавно от щаба на Трети корпус към вила „Форбан“ и да се скрие около нея. Ако Буржойн се отправи нанякъде, да я проследи и да докладва. От транспортната служба да й предоставят радио оборудвана цивилна кола.

Няколко войници от останалия назад ескорт настигнаха лимузината. Леми взе слушалката на радиотелефона и веднага се свърза с Ивет. Повтори й заповедите на Дьо Форж.

— Тръгвам веднага — отвърна жената.

Леми затвори. Погледна дупките от куршума. Явно наистина бяха използвали специален заряд. Куршумът бе проникнал с лекота през стъклото, на сантиметри от главата на Дьо Форж.

Но генералът сякаш бе забравил за инцидента, замислен за други проблеми. Той се обърна към Леми и даде следващата си заповед:

— Леми, точно преди да тръгна, ми се обади Птицата. Съобщи, че неговият доверен човек Бранд срещнал някоя си Пола Грей в Аркашон. Птицата подозира, че тя е агент на нечие разузнаване. Така че обектите на Калмар стават два. Свържи се с него и му кажи да пристъпи към действие незабавно…

Във временния си парижки кабинет Туийд говореше по телефона с Пиер Лорио от Интерпол, базиран в същия град. Лорио отговори на въпроса му:

— Туийд, страхувам се, че не разполагам с нищо конкретно за този убиец. Само непотвърдени слухове, че Калмар е работил в Букурещ, Варшава и Берлин. И че идва от изток, каквото и да означава това.

— А на мен ми трябва поне един сигурен факт. Как е убивал досега, разбира ли от експлозиви, как изглежда или поне на каква възраст е? За нас той все още е само призрак.

— За две от изброените неща съм чувал по нещо. Говори се, че любимият му метод е удушването на жертвите. И че е специалист по експлозиви.

— Искам факти, а не слухове.

— Точно това търсим и ние, Туийд. Ще държа връзка.

В момента, в който Туийд затвори телефона, в кабинета му влезе Кулман. Изглеждаше пълен с енергия. Заговори, като размахваше пурата си:

— Докъде стигна, приятелю?

— А ти? — отвърна му с въпрос Туийд.

— Обръщаме Германия с главата надолу, за да пипнем „Сигфрид“. Мисля, че този път ще имаме резултати. Натискът е толкова силен, че бойните ядра на групировката непрекъснато сменят квартирите си. На един адрес в Дюселдорф пристигнахме с час закъснение. Изпуснахме трима мъже и една жена. Но те не бяха успели да вземат със себе си оръжията и експлозивите. И най-важното — намерихме отпечатъци. Явно са били наистина подплашени, щом не са почистили апартамента.

— Изпрати ли отпечатъците в Интерпол?

— Разбира се — Кулман нетърпеливо махна с ръка. — Оттам съобщиха след проверка на досиетата, че не могат да свържат отпечатъците с някой от досега известните терористи. Мислиш ли, че това има значение за нас?

— Има много голямо значение — отвърна Туийд. Беше доволен, защото информацията подкрепяше собствената му теория.

— Върху какво работиш в момента?

— Върху самоличността на Калмар. Трябват ми още няколко фрагмента от мозайката, и портретът му ще е готов. Около този убиец има нещо много странно…

Дьо Форж седна зад бюрото в кабинета си и директният телефон почти веднага иззвъня. Леми бе отишъл в собствения кабинет, за да осъществи контакта с Калмар — щеше да се обади на жената, която му казваше при кой телефонен апарат да отиде.

Генералът внимателно постави кепето си на бюрото, така че козирката да сочи към него. Чак тогава вдигна слушалката. Предполагаше, че звъни Леми, за да съобщи къде ще чака обаждането на Калмар.

— Да? Кое е?

— Куршумът, който премина през лимузината ви, беше насочен точно пет сантиметра пред лицето ви. Следващия път обаче ще пробие дупка в черепа ви.