Колин Форбис - Огнен кръст

Застанал пред вратата, Дьо Форж извади ключовете си. Хвърли поглед през рамото си към Леми, който го чакаше в лимузината, и към групата въоръжени мотоциклетисти, възседнали машините си, с автомати, преметнати на гърба.

Дьо Форж бързо прекоси хола и отвори вратата към кабинета си. Джийн Буржойн четеше някаква книга. Вдигна изненадано поглед и я затвори. Изправи се:

— Мислех, че днес няма да дойдеш, Шарл…

— И аз така мислех!

Дьо Форж грубо я блъсна обратно в креслото и тръгна към кухнята. Огледа се, завъртя топката на задната врата и тя се отвори. Вилата беше истинска крепост. Всичките й прозорци бяха непробиваеми от куршуми. Задната врата имаше шпионка. Освен секретната брава имаше и три здрави резета. Именно те привлякоха вниманието на Дьо Форж. Бяха издърпани встрани.

Генералът извади пистолета си и излезе навън. Огледа цялата поляна. Не видя нищо, но дочу звук — шума от двигателя на отдалечаваща се кола.

Втурна се обратно, заключи вратата и изтича до главния вход на вилата. Отвори я със замах и се приближи до лимузината си. Леми веднага излезе и се изправи на чакъла.

— Зад вилата има път, който води през полето, нали?

— Да, има един запуснат селски път…

— Изпрати по него човек от ескорта. Ако настигне кола, да я спре. Да употреби сила, ако се наложи. Разпореди се веднага.

Дьо Форж се върна във вилата, а Леми даде нарежданията си. Останала сама в кабинета, Джийн бе извадила от чекмеджето маузера. Дали трябваше да застреля негодника? Не бе успяла да отиде да заключи и да пусне резетата на задната врата, подплашена от отключването на входната.

Когато Дьо Форж влезе отново в кабинета, завари я седнала в същия фотьойл. Буржойн го гледаше с ледени очи, затворила книгата в скута си. Бе решила да не използва пистолета. Пола я беше предупредила за охраната на генерала. Ако го убиеше, щеше да умре малко след него. Заговори първа:

— Полудя ли, Дьо Форж? Не съм ти робиня, нито пък редник, когото можеш да удряш, когато ти скимне! Този път прекали!

— Не! Ти прекали! — Дьо Форж сграбчи облегалката на креслото, за да се овладее поне донякъде. — Задната врата беше отворена. С кого беше? Кой е излязъл оттам, когато ви изненадах с пристигането си?

— Никой — Джийн остави книгата си на масата и се изправи с лице към него. — Аз излязох в градината да подишам малко свеж въздух. Когато ви чух да идвате, се върнах бързо вътре, защото трябваше да те посрещна. Но да пукна, ако знам защо трябва да се оправдавам за всяко свое движение. Повече нищо няма да ти кажа.

Дьо Форж беше овладял гнева си. Умът му хладно и прецизно заработи. Прегърна я, целуна я и се усмихна. Тя не отвърна на ласките му. Дьо Форж я пусна и каза:

— По-красива си от всякога. Свежият въздух ти се е отразил добре. Минах оттук просто да те видя. Утре вечер ще дойда за по-дълго. Довиждане, засега…

Той бързо прекоси хола, за да може Джийн да чуе стъпките му по блестящия паркет и да реши, че наистина е много зает. Когато седна в лимузината до Леми и колата потегли, изражението на лицето му се беше променило, а тонът му беше груб и рязък:

— Изпрати ли човек да се погрижи за онзи автомобил?

— Тръгна веднага. Ще го спре и ще разбере кой е в него. После, без да освобождава колата, ще ми се обади по радиостанцията.

— Добре. Май отново ще има пострадали по време на учение. Много невинни граждани си умират от невнимание, нали така? Връщаме се в щаба.

— Натисни педала, Пийт — нареди Бътлър. — Ако са чули колата ни, сигурно вече са изпратили някой да ни проследи. Искам да се махнем от този проклет път, да се качим на главното шосе, преди да са ни настигнали. Тогава никой няма да може да докаже посещението ни във вила „Форбан“.

— Дръж се, Пола — каза Нийлд и ускори.

Тесният път следваше извивките по дъното на един овраг, което означаваше, че колата не можеше да бъде забелязана от шосето, към което се движеха. Повърхността му беше неравна, осеяна с камъни и буци пръст. Пола се държеше здраво за вратата, докато Нийлд рязко въртеше волана в двете посоки, следвайки непрекъснатите завои. Скоростта не му създаваше проблеми по трудното трасе. Бивш автомобилен състезател, навремето той беше участвал в немалко ралита. Можеше да удържи всякаква кола при всякаква скорост върху всякаква пътна настилка. Известно време Пола следеше хода на стрелката на спидометъра на таблото, но после се отказа. По-добре щеше да се чувства, ако не знаеше с каква скорост се носят по камънаците.