Винс Флин - Орион

Кенеди добави:

— Преди около година е построен укрепен бункер под сградата.

Рап вдигна очи.

— Саддам е предположил, че ще го надушим и че няма да ни стиска да бомбардираме болница.

— Точно така — отвърна Кенеди.

— Знаеш ли къде се намира болницата? — попита Флъд.

— Да. — Рап остави фотографиите на масата. — Бил съм в този район и преди. — И за да не си губят времето, пристъпи към въпроса направо: — И къде се вмествам аз?

Флъд се облегна назад и въздъхна.

— Вече представихме план на президента да унищожим бункера с една нова бомба, която е проектирана да прониква в укрепени командни и контролни съоръжения.

На Рап идеята да пуснат няколко тона бомби по болница не му хареса. Каква вина имат обикновените иракчани?

— Какви са шансовете за успех?

— Добри. Моите авиатори ми казват, че могат направо да гарантират разрушаването на обекта.

— Тогава защо съм тук? — Рап знаеше част от отговора, но искаше да го чуе от Флъд. Беше правил подобни неща и преди. Да проникне незабелязано в дадена страна, да се качи на покрива на някоя сграда и да „освети“ целта с лазерен насочващ лъч.

— Поради няколко причини. Първо, ти си стар приятел на полковник Грей и той помоли да те задействаме. Очевидно смята, че си доста добър в занаята. — Флъд се усмихна. — А щом президентът чу името ти, настоя да участваш.

— В качеството си на какъв?

— Бомбардирането на целта има някои недостатъци.

— Като избиването на невинни цивилни?

— Мич, не сме ние тези, които сме напъхали ядрени оръжия под болница!

— Знам. Просто припомням каква е мръсната действителност на тази ситуация.

— Както винаги, оценявам искреността ти и съм съгласен с теб. Същото се отнася и за много други като нас. Това е другата причина да действаме по втория план.

— Този план да не би да включва полковник Грей?

— Да, включва го. Полковникът предложи дързък, но гениален план. — Флъд се зае да му обясни схемата с използването на белите коли за транспортирането на екипа на „Делта“ до Багдад под прикритието на настъпилото объркване от масираните въздушни бомбардировки. Обърна внимание на надеждата на президента една от бомбите да бъде докарана в Щатите като доказателство, че Саддам е работил по сглобяването на готово за употреба оръжие за масово унищожение. После добави: — Планът е доста по-рискован от обикновената бомбардировка на обекта, но има две основни предимства.

— Не се налага да убиваме цивилни.

— Точно така и също: на място се уверяваме, че зарядите са унищожени. Можем да бомбардираме обекта, но пак няма да е сигурно, че всичките три оръжия са били в бункера по това време и са унищожени.

Рап се облегна назад. Трябваше бързо да прецени шансовете на успех и слабите места на плана. Без съмнение Грей бе замислил страхотно нещо. Обаче…

— Тааа… — проточи Рап — питам още веднъж: Къде се вмествам аз?

Милано, петък вечерта

Беше се върнала в хотела след полунощ. Успокои се, когато видя, че Мич и онази кучка ги няма. Не беше в настроение за конфронтация. Успокоението обаче се оказа мимолетно. Когато обиколи из апартамента, видя, че чантата на Мич я няма. Нямаше и бележка. Никакво писмо, в което да й се извинява. Никакво писмо, в което да признава, че е постъпил грешно и че я обича много, че ще направи всичко необходимо да се сдобрят.

Райли се хвърли на леглото и се разрида. Не разбираше какво е могло да се случи. Как двама души, които толкова се обичат, могат да се разделят така. Беше убедена, че цялата вина лежи на плещите на Рап. Но и себе си обвиняваше. За едно. Че си е позволила да се влюби в мъж, който си тръгва просто ей така!

Райли си даваше сметка, че сама му каза да се махне от живота й, но ако той наистина я обичаше, нямаше да обърне внимание на думите й и щеше да докаже любовта си. Обаче не го стори. Замина с онази италианска курва и дори не благоволи да остави прощална бележка! Едно простичко извинение щеше да свърши работа.

На сутринта се събуди облечена. Беше я налегнал махмурлук, резултат от трите водки с тоник и трите чаши вино, които беше изпила в бара, след като демонстративно излезе от хотелската стая. Очите й бяха подпухнали от плач, чувстваше се като парцал, емоционално и физически. Преди да влезе под душа, й мина мисълта да се прибере вкъщи. Просто да си събере багажа и да се махне от Италия.

Когато излезе от банята, беше решила да остане. Нямаше просто така да си замине у дома. Вината не беше нейна. Имаше още шест дни почивка и възнамеряваше да ги оползотвори. Облече се, решена да си прекара страхотно. Да се наслаждава на последния си ден в Милано, после да поеме на юг.