Винс Флин - Орион

По-нататък имаше цветарски магазин и кафе. Рап мина покрай цветарския магазин и влезе в кафето. На влизане огледа посетителите, седнали отвън. Вътре си поръча чаша кафе на бара и веднага плати. Италианският му беше приличен, но не толкова добър, колкото френският и арабският. С горещата чаша в ръка той се върна при цветарския магазин. Жената на средна възраст зад щанда го поздрави топло и го попита с какво може да му помогне. Рап се спря при розите. Помисли секунда и реши, че червените рози може да изпратят погрешен сигнал. Жълти щяха да са по-подходящи. Поръча дузина и почака, докато жената ги опакова. Плати в брой и с букет и чаша кафе в ръце продължи по улицата.

Над вратата бе монтирана охранителна камера. Вляво имаше домофонна уредба, а табелка над нея предупреждаваше, че срещите се провеждат само по предварителна уговорка. Рап се постара лицето му да не бъде фиксирано от камерата. Натисна звънеца. Секунда по-късно от домофона женски глас го попита за какво е дошъл. Рап отвърна, че има доставка на цветя за Донатела Ран. Електрическата брава избръмча и той влезе в малкото фоайе.

Жената, която му беше отворила, имаше невероятно дълги крака. Беше много красива, слаба, бледа — вид, много популярен в модните среди. Навсякъде другаде щеше да е фотомодел, в Милано бе станала секретарка. Рап обезоръжи жената с топла усмивка:

— Аз съм стар приятел на Донатела Ран, искам да я изненадам. — И вдигна букета.

Жената го огледа от глава до пети.

— Да, вие ми изглеждате от типа мъже на Дони. — Усмихна се флиртуващо и посегна към телефона.

Рап пристъпи напред.

— Ама аз исках да я изненадам!

Жената се поколеба. Накрая остави слушалката.

— Знаете ли къде се намира офисът й? — попита.

— Още ли е в дъното на коридора, в стаята отляво?

— Да.

— Благодаря. Много сте мила. — Рап намигна на красавицата и тръгна по коридора. Докато наближаваше стаята, той забави темпото и си отбеляза, че сърцето му започва да бие по-бързо. Знаеше, че това няма нищо общо с интуитивното усещане за засада или пък предстоящ сблъсък. Това беше вълнение от срещата с Донатела. Бяха минали през много перипетии заедно.

Вратата беше отворена. Рап не почука, но и не влезе. Замръзна на място, загледан в заоблените форми на Донатела. Беше с гръб към него, изправена пред бюрото. Нещо бе погълнало цялото й внимание. Отметна гъстата си коса и заразтрива мускулите на врата си. Излъчваше невероятен сексапил, какъвто Рап не беше виждал у никоя друга жена. Носеше черен кожен панталон, бяла блуза и ботуши с висок ток. Само видът на дългите й пръсти, поставени върху облеченото в кожа бедро, извикваше в съзнанието му поток еротични спомени. Той почувства, че извършва предателство спрямо Анна. Наложи си да се концентрира върху задачата си.

За намерението си да изненада Донатела имаше съвсем основателна причина. Щеше да разбере на секундата дали тя е въвлечена в заговора за убийството му в Германия само по реакцията й. Мислеше си, че не е въвлечена. Или по-скоро искаше му се да мисли, че не е. Както многократно бяха обсъждали с Кенеди, версията израелците да са му устроили засадата не звучеше много смислено. МОСАД беше известен с някои свои доста грубички операции, но нямаше причина службата да цели убийството на Рап, а с това и компрометирането на ЦРУ и САЩ. Рап беше вършил доста мръсна работа за тях. Не, Мич беше убеден, че Донатела просто е изпълнила някаква отделна платена поръчка. Той имаше план как да я изкара чиста от бъркотията.

Рап се изкашля тихо и изчака тя да се обърне. Когато го видя, тъмните й очи се разшириха, а сочните й устни се извиха в топла усмивка. Протегна ръце и се хвърли към него. Рап не можа да устои. Прегърнаха се пламенно. Тя провря ръце под коженото му яке и впи пръсти в широките му рамене. Целуна го и зарови глава в гърдите му.

— О, колко ми липсваше! — изстена.

Рап се смути.

— Защо не ми се обади? — започна след малко тя, като се отправи да затвори вратата на кабинета.

Той сви рамене.

— Бях наблизо, затова реших да се отбия. И ти би сторила същото, ако беше в Америка. — Нещо в погледа й трепна. В този миг Рап разбра, че Донатела е жената, която беше видял в университета „Джордж Вашингтон“. Тя беше убила Питър Камерън.

— Цветята за мен ли са? — Тя протегна театрално ръце и взе букета от Рап. Отиде при бюфета пред прозореца, който гледаше към двора. — Много мило от твоя страна. Нямаше нужда. — Разви букета и рязко се обърна към Рап: — Какво е това?