Винс Флин - Орион

Донатела беше отведена в един военен обект близо до град Абда в Северен Израел. Един лекар и няколко медицински сестри наблюдаваха редовно здравословното й състояние. Цяла армия от инструктори не й даваше да си отдъхне нито за миг. Обучаваха я да борави с късоцевно оръжие, преподаваха й самоотбрана, караха я да прави физически упражнения до изтощение, упражнения за запаметяване и още много неща. Обучаваха я сурово — от сутрин до вечер, ден след ден, седмица след седмица. Много пъти тя си мислеше, че няма да издържи. Имаше мигове на отчаяние, в които й се искаше да беше избрала затвора. Но всеки път, когато стигаше до предела на психическите си възможности, се появяваше Бен Фридман.

Много по-късно Донатела разгада неговата малка игра. Искаше му се тя да вижда в негово лице спасител. Единствения човек, на когото да може винаги да се довери. По време на онези студени нощи в изолирания лагер Фридман се появяваше ненадейно с бутилка вино и хляб. Седеше с нея с часове, изслушваше разказите й и се опитваше да разбере за нея колкото се може повече. Поне тя така си мислеше тогава. В действителност Бен Фридман вече знаеше доста за Донатела Ран. Просто я изпробваше, за да види колко искрена ще бъде с него.

Дните ставаха още по-тежки. Донатела постепенно си даде сметка, че с нетърпение очаква вечерите с Фридман. Това беше първата й платонична връзка. Повечето от мъжете в живота й бяха привличани от тялото й, не от ума й. Но не и Фридман. Това, което той искаше от нея, беше да говорят. Първоначално Донатела си помисли, че може би е женен или че е гей, но в крайна сметка се оказа, че не е нито едното, нито другото. Просто беше невероятно посветен на делото си човек и изключителен професионалист.

Накрая Фридман остави празните приказки настрана. Обясни й трудното положение, в което се намира Израел. Помогна на Донатела да преоткрие еврейските си корени и й говори пламенно за ужасните несправедливости, сполетели народа им. Бавно, но сигурно Фридман промиваше мозъка й. И постигна целта си — тя беше готова да убива заради него.

Рап целуна Анна по бузата и излезе от магазина на „Прада“. Тя с готовност се съгласи да го пусне след повече от час обиколки из магазините. Той само я бавеше. Никога не беше виждала по-изгодни цени за маркови дрехи и аксесоари. Предстоеше й сериозно пазаруване и тя не искаше да я разсейва никой. Той й обясни накратко разположението на улиците и сградите в района и й каза, че ще я настигне в „Шанел“ след около час. Неговата задача, както каза на Анна, беше да намери книжарница и кафене, в което сервират хубаво кафе.

Рап пое по улицата. Заля го вълна бурни и противоречиви емоции. Не искаше да лъже Анна, но когато нещата опираха до неговата професия, беше необходимо да премълчи някои подробности. Поне това си повтаряше непрекъснато, откакто излетяха от Балтимор. Беше наложително да се погрижи за един много важен проблем, и то с човек, който работеше за чужда разузнавателна служба. Но този човек освен това беше и жената, с която някога беше имал романтична връзка. Двоумеше се как да съобщи на Анна за Донатела. Може би нямаше достатъчно доверие на приятелката си? В края на краищата той никога не я беше питал за нейните бивши гаджета. Нормално беше да е имала някаква връзка, преди да го срещне. Защо да я ревнува от мъже, които не познава?

Същото трябваше да важи и за Анна. Донатела беше преди нея. Толкова по въпроса.

Продължи към „Армани“. Не бе направил и десетина крачки, когато го налегнаха съмнения. Все пак тайната среща с бивша любовница по време на екскурзия с жената, чиято ръка възнамеряваше да поиска, можеше да доведе до неприятности. На Анна никак нямаше да й хареса подобно нещо. Рап изкриви лице при мисълта за евентуалната й реакция. Но нямаше как и да запази секретността на срещата, и да остане искрен с Анна. Невъзможно беше. Затова трябваше да се погрижи миналото му да не се сблъсква с обещаващото му настояще.

Прогони неприятната мисъл и започна да се съсредоточава върху терена. Предстоеше му да проведе тайна среща и беше време да се захваща за работа. Докато вървеше по тротоара, той оглеждаше колите, паркирани на улицата. В отсечката между двете пресечки имаше паркиран само един микробус. Рап си отбеляза мислено марката, модела и регистрационния номер. Микробусът се намираше от другата страна на улицата. Рап пресече, за да може да го погледне по-отблизо. В същото време набързо огледа другите коли, за да се увери, че в тях няма хора. После внимателно обходи с очи покрива на микробуса за наличието на антени или микрофони. Автомобилът му изглеждаше чист.